- Мога да ти кажа единствено, че когато сме двамата на едно и също място, в един и същи момент и желаем едно и също нещо, останалото не ме интересува.
- Чудесно. Извини ме за момент.
Джаред се навъси при гледката на недовършената й вечеря, после я изгледа мрачно в гръб, докато се отдалечаваше. Щеше да й даде пет минути да се върне обратно на мястото си, след това щеше да я довлече насила, за да си довърши омлета.
Тя се върна много скоро, наметнала халат от бял сатен, който разкриваше голите й крака и липсата на сутиен. Джаред на мига забрави за раздразнението си.
Дарси възобнови храненето си с очевидна наслада, а той се облегна на стола, без да отделя поглед от нея.
- В малко градче, само с една противопожарна служба, как успява градският съвет да оправдае заплатите на двама инспектори?
Тя вдигна поглед към него с весели пламъчета в очите.
- Комбинация от връзкарство, желание за работа на половин работен ден и една похвална дума от Джим.
Пак тоя Джим. Той овладя яда си с бавно и продължително издишване.
- Вероятно връзката ти е някой роднина.
- Чичо ми. Пренесе се в друг град преди няколко години, но в Лъвския залив спомените са вечни.
- А родителите ти къде са?
- И те се изнесоха, но не се отдалечиха много. Купиха си място до езерото Хортън.
Не беше много далеч от Сиатъл, където живееше Джаред.
- Ти защо остана? Какво те задържа тук?
Дарси сложи ръце върху ръба на масата, изправи се и вдигна чинията си.
- Защо да не остана?
- Нещо не се връзва - каза той. - С градчето. С тази къща.
- Няма откъде да знаеш дали се връзва или не.
Той се изправи и я последва до мивката.
- Знам.
- Може би не съм толкова лесна за разчитане, колкото си мислиш.
Джаред я приближи в гръб, отмести конската й опашка и прокара устни по врата й. Все някак щеше да измъкне цялата история от нея. А междувременно я желаеше -топла и мека. Искаше му се да разбере какво у нея го караше да я целува от горе до долу.
Тя се обърна с лице към него.
- Защо започна работа в окръжното шерифство?
Изведнъж Джаред сграбчи плота от двете й страни, залавяйки я като в капан с ръцете си. Тялото й излъчваше сладък и чист аромат под тънката тъкан на белия сатен.
- Защото приключих с армията и нямаше нищо друго, в което да съм добър.
- Добър си в готвенето.
- Благодаря.
Ръцете й се плъзнаха по бедрата му, след това се качиха върху колана.
- Ти си невероятен мъж. Ставаш за модел на някой календар. Или за балетист.
- Това не е голям комплимент.
- И си изключителен любовник. Въпреки че уменията и потенциалът ти в тази област трябва да се преследват от закона.
- Аз представлявам закона - измърмори той, привеждайки глава над нея. - А и съм много придирчив с кого си лягам.
- Е, това вече ме поласка.
Изборът на Дарси да остане в Лъвския залив се струваше все по-странен на Джаред. Тя беше уверена в себе си, познаваше добре силата на сексуалното си привличане, а тук потенциалните й ухажори бяха изключително малко. Какво ли бе правила през времето, прекарано извън градчето? И защо се бе върнала? Може би опитваше да се възстанови след някоя трудна раздяла, завръщайки се на място, където да намери покой.
- Искаш ли да погледаме телевизия? - гласът му прозвуча глухо.
Очите й проблеснаха с мълчалив смях. Беше пределно наясно, че той умира от желание да й се нахвърли, но полага огромни усилия да се сдържи.
- Намери нещо, което харесваш - каза тя. - Аз ще дойда след малко, искам да заредя съдовете в миялната машина.
Той се съгласи само защото искаше да хвърли поглед на къщата й отблизо, без да я изнервя излишно. Огледа всички подробности във всекидневната, които не бе успял да забележи. Погледът му спря върху дивана, на който се бяха любили. Модерният му дизайн с дебели възглавници беше в хармония с висящия над камината голям телевизор. Те обаче не изглеждаха на мястото си сред покритите със стари тапети стени. Масичката за кафе, както и другите две, разположени в ъглите представляваха прости дървени изделия в ретро стил, вероятно имаха сантиментална стойност.
Той спря пред камината и се вгледа в подредените върху нея снимки. На някои от тях се виждаше Дарси с родителите й, а на други беше сама или със сестра си. Не можеше да не му направи впечатление разликата между двете. Позата на раменете на Дарси и вирнатата й брадичка излъчваха самочувствие и смелост, каквито не се забелязваха в срамежливата усмивка на сестра й.