- Кажи ми нещо мръсно - гласът на Джаред прозвуча задъхано над нея.
- Добре, слушай. Представям си как си се вмъкнал в мен, навлязъл си дълбоко, пенисът ти е огромен и съвсем скоро ще се изпразниш. Изпълваш ме толкова силно, че удоволствието става направо болезнено. Не знам как ще го понеса, когато ми го вкараш отзад, но знам, че ще е страхотно. Аз ще...
- О, Боже! - Спермата избликна от члена му в силна струя и се изля на корема й. Юмрукът му продължи да се движи, помпайки кремавата течност, на тласъци, които вече достигаха до зърната на гърдите й. Атлетичното му тяло се разтърсваше от мощни конвулсии, докато се изпразни напълно.
Но когато свърши, ерекцията му си остана все така силна, а блясъкът в очите му беше все така алчен и ненаситен, както и бе очаквала.
Резкият писък на алармата стресна и двамата. Той сложи ръка под врата й и я повдигна. Целуна я силно и бързо, а свободната му ръка галеше гърдите й.
- Спасена си - изрече дрезгаво.
Дарси проговори с устни, долепени до неговите.
- По-късно ще продължим.
- Ще броя секундите.
Докато Джаред се къпеше, Дарси сложи кафето да заври и погледна към папките с материалите за палежа, лежащи върху кухненската маса. През нощта той явно бе отишъл до колата да ги вземе. Зачуди се дали е стигнал до някакви заключения и дали има въпроси, които да обсъди с нея.
Душът внезапно спря и със замлъкването на шума от тръбите в къщата стана съвсем тихо. В настъпилия покой тя сякаш чуваше шепота на тялото си. Чувстваше се странно - едновременно възбудена и изтощена, доволна и неспокойна. За по-малко от ден Джаред бе нахлул като вихрушка в живота й и го бе преобърнал надолу с главата. Не виждаше как ще може да продължи тази опустошителна сексуална връзка, без да избегне опасността от задълбочаването й в нещо далеч по-сериозно.
Дарси вече копнееше да бъде с него. Потръпна при мисълта какво я очаква, ако той изчезне от живота й.
- Бих убил човек за едно кафе с такъв аромат. - Джаред влезе в кухнята с влажна коса, нахлузил само дънките си.
Тя опита да се пребори с изкушението да зарови пръстите си сред фините косъмчета по гърдите му. Почти изплашена осъзна, че не може да прогони от ума си представата как езикът й проследява линията от пъпа до пениса му по-долу. Устата й се изпълваше със слюнка от желание да го ближе и смуче, докато получи оргазъм, да събере в една голяма глътка всичко, когато се изпразни.
- Спри да ме гледаш така - изрече остро той. - Пак започна да ми става.
- А ти спри да ми навираш тялото си под носа - отвърна тя, уплашена от собствените си думи, доказващи, че е необратимо обсебена от него. - Какво би казал ако ходя гола до кръста през цялото време?
- Нямам нищо против, но ни чака и друга работа, освен да се чукаме до посиняване. Трябва да ми дадеш малко почивка.
- Е, това вече е мъдра приказка - измърмори тя под нос. Джаред беше сприхав и избухлив, но това беше част от чара му. Приемаше го дори и когато грубостта му понякога я стъписваше.
- Как предпочиташ кафето?
- Без захар.
Дарси извади две чаши от шкафа. Усети как той приближава отзад, после притвори очи, когато почувства устните му на врата си. Ръцете му я обгърнаха и тя се напрегна, в опит да потисне надигащото се отново желание.
- Съжалявам. - Стисна раменете й още по-силно.
- Няма за какво да съжаляваш.
- Глупости. Не трябва да си го изкарвам върху теб, след като аз самият не мога да се контролирам. И двамата сме си загубили ума. Налага се да положим усилия, за да не позволяваме това да пречи на работата ни. Страшно мразя да се обличам, когато излизам от банята, но ще трябва да свиквам.
- Окей.
Зъбите му леко се забиха в мускула между рамото и шията - жест на
притежание, които изпрати нежелана вълна на възоуда по тялото и.
- Харесва ми начинът, по който ме гледаш, Дарси. Харесва ми да виждам как ме изпиваш с очи. Много е хубаво, просто създава някои неудобства.
Тя бутна чашите настрани.
- Ще направя всичко възможно отсега нататък да гледам в друга посока. Обещавам.
Ръцете на Джаред я пуснаха. Двамата останаха безмълвни цяла минута, после той произнесе сподавено проклятие и излезе от кухнята. Дарси се подпря на масата и наведе глава, потънала в самообвинения. Съзнаваше, че липсата на каквато и да е дистанция между тях може да ги унищожи. Не се бяха откъсвали един от друг от първия миг на срещата им, ако това продължеше, не се знаеше до къде ще стигнат.
Джаред се върна, мина покрай нея и си наля кафе.
- Да не си посмяла да излезеш - предупреди я той с глас, прекалено равен, за да бъде изтълкуван като нещо друго освен заплаха.