Жителите на Лъвския залив й плащаха за същата услуга в града - да ги пази и да им осигурява безопасност.
Тя нямаше намерение да ги подвежда.
Втора глава
Щатският шериф Джаред Камерън изчака полицейския началник на Лъвския залив да спре да си поеме дъх посред една продължителна тирада и хвърли бърз поглед към партньорката си Триш Моралес, която стоеше до него. Посланието му беше съвсем ясно: „Аз не издържам вече, оправяй се сама.“ Джаред се завъртя и с умерена крачка тръгна към вратата.
Бяха прикрепили Триш към него само поради тази причина: тя имаше търпение на светец, докато той беше пълната й противоположност. Особено когато си имаха работа с местните власти на малки градчета, които още с появяването им размятаха пишките си във всички посоки, в опит да маркират териториите си.
- Още не съм приключил. Къде, по дяволите, отива той? - изръмжа полицейският началник Милър.
Идиот. Мислеше си, че може да се ебава с шерифската значка.
Джаред затвори стъклената междинна врата на кабинета на полицейския началник, за да не чува повече гласа му. Потискайки раздразнението си, той тръгна покрай помещенията за предварителен арест към изхода, когато в този момент в полицейския участък се появи едно неочаквано и нежелано усложнение. Първоначално й хвърли само бегъл поглед, но след малко забави ход и спря. Жената беше изумителна. Не във физическо отношение. Беше средна на ръст, стройна, с нормални пропорции. Лицето й не носеше и следа от козметика, а кестенявата й коса бе вързана отзад на конска опашка. Ако я беше видял на снимка, нямаше да му направи никакво впечатление. Но сега, докато гледаше как тялото й трепти пред погледа му, Джаред Камерън се почувства хванат в капан.
Тя излъчваше първична сексуална страст, обвита в най-обикновена опаковка.
Тайната й се разкриваше от чувствените движения и стаената покана, загатната в зелените й очи. Примитивният мъжкар в него моментално усети привличането, пренебрегвайки напълно указанията на мозъка, който му крещеше, че сега не е време за това. За беда синята й пожарникарска униформа ясно показваше на Джаред, че нямаше никакъв шанс да се размине с нея. Освен ако не се върнеше в кабинета на полицейския началник Милър. Чудеше се коя част от анатомията си ще може да контролира по-лесно: юмруците или члена си.
Може би, ако извадеше късмет, тя щеше да се окаже щастлива съпруга с деца, следователно едва ли би се заинтересувала да се въргаля с него в някой креват.
Беше потънала в разговор с дежурната полицайка на регистратурата, когато той ги приближи. Тя го стрелна с поглед, точно толкова бегъл, както и неговият към нея в първия момент. И тогава нещо избухна и у нея. В очите й изведнъж се появи фокус, в който го хвана на мушка, оглеждайки го от косата до одрасканите му служебни обувки и обратно. Когато погледите им се сблъскаха, дъхът й секна и тя облиза
долната си устна.
По дяволите. Инстинктът му за самосъхранение настояваше да си завърти задника по най-бързия начин и да се отправи към кабинета на Милър. Евентуалният му силов сблъсък с местния полицейски началник му гарантираше далеч по-малко неприятности, отколкото контакта му с тази фурия в пожарникарска униформа.
- Ето го - обади се без да има нужда дежурната полицайка, като го посочи.
Джаред протегна ръка и се представи. В момента, в който докосна дланта на тази поразителна жена, усети първите сладостни тръпки на ерекцията. Погледна с отчаяние лявата й ръка, проклинайки липсата на брачна халка. Един обикновен златен ринг би убил мигновено интереса му.
- Дарси Майкълс - отвърна тя. Гласът й бе достатъчно висок, за да мине за момичешки. - Аз съм инспектор към противопожарната служба на Лъвския залив.
Привлекателната дежурна полицайка му се усмихна със същата покана, която му бе отправила, когато бе прекрачил прага на полицейското управление.
- По молба на Дарси изпратихме информация за подпалвача до окръжното шерифство.
Русокосата красавица беше точно от типа жени, които той предпочиташе -достатъчно атрактивна, за да предизвика интерес, и достатъчно лесна, за да не желае нищо повече от няколко приятни часа с нея. Дарси Майкълс напротив - възбуждаше нещо много по-дълбоко, предизвиквайки у него желание да стигне по-далеч. Много по-далеч.
Проклинайки се наум, Джаред докосна лакътя на инспекторката и я насочи към изхода.
- Да вървим.
Едва бяха излезли навън, когато тя каза:
- Много бързо пристигнахте, шерифе.
Направи му впечатление гласът й - представляваше кръстоска между Мерилин Монро и Дженифър Тили. Ако някой го бе запитал тази сутрин какво мисли за жени с момичешки гласове, би отговорил, че му се повдига от тях, но Дарси Майкълс се оказа изключение. Всеки път, когато си отвореше устата, разумът му мигновено изчезваше.