Той я стрелна с изпепеляващ поглед, докато ги запознаваше.
- Може ли да предадеш папките на Моралес? Аз ще отида да си взема нещата. -Джаред тръгна, без да чака отговор.
Влезе в стаята си, дръпна ципа на още неотворения куфар и извади един комплект дрехи. След като се преоблече, взе калъфа с лаптопа и слънчевите очила, които бе оставил върху шкафа предния ден, и се запъти обратно към паркинга. Завари Дарси и Триш да обсъждат съдържанието на една папка, разтворена върху предния капак на служебния джип, с който бяха дошли в Лъвския залив.
Дарси вдигна очи, когато вратата на стаята му хлопна. Погледът й ласкаво го погали и накара пулса му да се ускори. Сексуалният й глад представляваше дрога, съзнаваше, че това може да го съсипе, но нямаше сили да й устои.
Триш се изправи и каза:
- Ще ми е интересно да чуя мнението ти, когато огледаш и другите места на палежите. Така на хартия нещо ми се губи връзката. Струва ми се странно, че нашият човек е толкова точен и прецизен в изработката на запалителните устройства, и въпреки изборът на целите му е напълно хаотичен.
- Добре дошла в клуба. - Той постави слънчевите си очила. - Успеем ли да установим каква е връзката между обектите можем да смятаме случая за приключен.
Сбогуваха се и Дарси и Джаред решиха да отидат до противопожарната служба, където да се прехвърлят на служебната кола. За лош късмет на шерифа човекът, когото най-малко искаше да види, се приближи до Дарси веднага щом влязоха в сградата.
- Не беше необходимо да идваш през почивния си ден - рече Ралсгьн, докато тя търсеше ключовете за пикапа в металния шкаф, разположен до вратата. - От каквото и да се нуждае шериф Камерън, аз мога да му помогна.
Джаред се усмихна мрачно. Днес Дарси не трябваше да бъде на работа - това беше най-лесната карта, която можеше да изиграе, ако наистина искаше да увеличи дистанцията между тях. Той го възприе като добър знак... що се отнасяше до знаците.
- Всъщност, инспекторе, помощта ви наистина ще ни бъде необходима - отвърна Джаред. - Ще опитате ли да обуздаете полицейския началник Милър? Наумил си е да даде пресконференция, която или ще подхрани неимоверно егото на нашия човек, или ще го прогони.
- Последното нещо, от което се нуждаем, е шумът в медиите - Ралсгьн въздъхна. - Така само ще оплескаме още повече нещата, знаем го много добре. Не съм ли прав, Дарси?
- Той ще те послуша, Джим, ти можеш да му влияеш.
- Ти също. Крие още има слабост към теб. Не знам дали си забелязала, че държи снимка от абитуриентския ти бал в офиса си.
- О, Господи. Изобщо не трябваше да ми казваш. Ще закарам шериф Камерън до приюта за животни, а след това на връщане ще се отбием до „Сладка среща“.
Ралсгьн пристъпи по-близо и понижи глас:
- Позволи ми аз да се заема с тая работа вместо теб. Не е необходимо да ходиш там.
Тя рязко издиша.
- Всичко е наред. Ти се оправи с Милър, а шерифи Камерън и Моралес трябва да се запознаят с подробностите, преди да ни връхлети поредният пожар. Колкото по-скоро обиколим местата на старите палежи толкова по-добре. Не се притеснявай за мен.
- Ти непрекъснато повтаряш това, скъпа, но приказките не означават, че си добре.
Джаред пристъпи крачка напред, за да напомни на другия мъж за присъствието си. Той не направи никакво друго видимо движение, нито какъвто и да е знак, но не се и налагаше - очите му казваха всичко. Еволюцията изобщо не бе променила нямата комуникация между мъжкарите.
Джим Ралсгьн измери съперника си с поглед. В него не се съдържаше предизвикателство, по-скоро бе изпълнен с мълчаливо любопитство.
- Няма проблем, ще се справя - каза Дарси, без да си дава сметка за мълчаливата размяна на мъжественост, която ставаше над главата й.
- Окей. Искам само да те предпазя от нещо, за което може да не си готова.
- Добре съм, Джим, не се притеснявай за мен - повтори тя със сигурен глас. -Знаеш ли къде са ключовете за пикапа?
- Мич го е закарал отзад да го измие.
Двамата с Джаред излязоха и тръгнаха покрай сградата, за да я заобиколят.
- Освен мен и Ралсгьн на редовна работа се водят и двама парамедици, които трябва да реагират при спешни случай - обясни тя. - Останалите пожарникари са доброволци. Мич Куин е един от най-активните. Надявам се да получи постоянна работа, ако градът някога одобри увеличение на бюджета. Той го заслужава. А, ето го и него.
Едър русокос мъж в тъмносиня униформа тъкмо подсушаваше пикапа. Тя ги запозна бързо, след това скочи в кабината, нетърпелива да потеглят.
Напуснаха бързо града, после излязоха от крайбрежната магистрала и започнаха да се изкачват през гориста област. Дарси стискаше здраво волана, избледнелите й устни бяха свити. Гледаше пътя, потънала в някакви размишления или спомени, които я бяха обсебили изцяло.