- Разкажи ми за мястото, където отиваме.
Джаред се опитваше да я ангажира в разговор. Искаше да бъде в контакт с нея, да знае какво става в съзнанието й, да е наясно с вълненията и страховете й.
Тя трепна, сякаш гласът му я бе стреснал. Изгледа го със зелените си очи, които бяха изстинали и отнесени.
- Какво?
- Впечатленията ти от приюта за животни. Всичко, което може да ни подскаже защо подпалвачът е избрал това място. Какво знаеш за него?
- О, да. - Тя събра бавно мислите си. - Приютът беше построен със средства, осигурени от фамилията Дармоди, която притежава големи терени земя тук от три поколения. Луси Дармоди прокара проекта напук на семейството си, което я обвиняваше, че превръща къщата си в зоологическа градина, заради страстта й да прибира всички ранени, бездомни и изгонени от стопаните им животни. Когато почина, децата й не искаха повече да се занимават с приюта, така че дариха оборудването и планираха да съборят сградата и кучкарниците, но възникнаха спорове с общината и в момента се водят съдебни процеси, на които не им се вижда краят.
- Откога не си идвала тук?
- Отдавна.
Той я изгледа през слънчевите очила.
- Но навремето си идвала често.
- Преди много години. Баща ми е ветеринарен лекар и обикновено един уикенд в месеца извършваше кастрации тук. Взимаше мен и Дани, сестра ми, да му помагаме всеки път, когато имахме възможност. Така Дани откри, че работата на ветеринарния лекар е нещо много хубаво и приятно.
- За теб обаче е било прекалено скучно.
- Да. Обичам животните, но това просто не е моето призвание.
- Къде е тя сега? - Джаред искаше да се запознае с Даниел, да види Дарси със сестра й, да проследи емоциите и реакциите, които проявяваше към човек, когото обича и на когото се доверява.
- Близо до родителите ми.
Той се зачуди отново какво задържа Дарси в града. Не бе създала семейство. Кое беше онова, заради което стоеше тук?
Отклониха се от пътя и спряха на застлан с чакъл паркинг, обрасъл в плевели. Пред тях бяха обгорелите бетонни стени на двуетажна сграда, вдясно се намираха клетките, където бяха държани навремето животните, очевидни също засегнати и потъмнели от пожара.
Дарси влезе вътре с високо изправени и стегнати рамене, лъчът от фенерчето й осветяваше пътя.
- Тук беше главният офис. По време на палежа е бил почти празен - имало е няколко вградени шкафа за книги и кашони с документи за починали питомци. Кашоните бяха изместени в онзи ъгъл, а запалителното устройство е било поставено по средата. Според нашите преценки пожарът е започнал някъде около десет вечерта.
- А в десет и петнайсет някакъв неидентифициран „свидетел“ се е обадил от Сиагьл, нали така?
- Можел е да постави устройството и да настрои таймера часове по-рано, след това да отпътува спокойно за където си иска.
- Само че къде е тук забавлението? - попита Джаред.
Тя пристъпи под светлината, проникваща от отвор в покрива и кимна в знак на одобрение.
- Именно. Кой пироманиак не умира от желание да се навърта наблизо, за да се наслаждава на пламъците?
- Онзи, който не е обсебен от манията за огъня - отвърна той.
- Тогава излиза, че подпалвачът не е пироманиак, така ли?
- Знаем, че материалите, използвани за строежа на сградите, които нашият човек си избира, не са от най-лесно запалимите. - Джаред сложи ръка върху дръжката на пистолета си. - Какви са другите причини за запалване на пожар? Обсъждахме вече изплащанията на застраховки. Може би някакво отмъщение? По дяволите, запалителните устройства изключват всичко това. Ти каза, че са извънредно сложни, прекалено прецизно изработени.
- Точно така. Някой много си ги обича, харесва му да ги изработва и умира да си представя унищожението, което те ще причинят.
- Значи отново се връщаме към пироманиак, който обаче не получава оргазъм от пламъците. - Той се втренчи в нея. - Какво мислиш?
- Мисля си за онова, което ти спомена за Меркерсън - че е възможно, да е предал щафетата на някой свой ученик. Може би работят заедно - Меркерсън дърпа конците, като преднамерено започва с някое малко градче и сгради, лесни за подпалване.
- Учебна площадка.
-Да.
- Хипотезата не е лоша - Джаред кимна замислено.
- Така нещата се подреждат.
Впечатлен, той попита:
- Кога ти хрумна това?
- Още след като разбрах за телефонното обаждане. Тогава, разбира се, не се сетих за Меркерсън. Но имахме подпалвач, действащ на територията на Лъвския залив и човек, който предупреждава по телефона от друг град. Това прави двама