- Шериф Камерън - поправи я отново Дарси, като удари на шега рамото й със своето.
Двете бяха ходили заедно на училище чак до гимназията. Подобно на Дарси, Надин бе избягала от Лъвския залив веднага щом бе завършила и след това се бе върнала. Те се шегуваха, че градчето им наподобява въртоп, който неизбежно засмуква обратно всички местни жители.
- Аз само извиках подкрепление - продължи Дарси. - Така че нямам никаква вина за външния му вид.
- И веднага го заби, нали? Стана ми ясно още щом те погледнах. Ако смятах, че нарочно привличаш най-готините мъже, щях да те мразя. Но ти винаги си била като магнит за тях. Караш ме да позеленявам от завист.
- Ти си далеч по-красива от мен, Надпи. И винаги си била.
- Това няма никакво значение. У теб има нещо, което подлудява мъжете.
- Това невинаги е хубаво.
Една патрулна кола паркира зад пикапа й. Вратата се отвори и полицейският началник Милър се измъкна иззад кормилото. Погледът му веднага се спря на Дарси, докато слагаше шапката си на главата.
- Привет, Крие - поздрави го Надпи с махване на ръка. - Как си в този прекрасен ранен следобед?
- Бил съм и по-добре. Как е магазинът?
- Пострада малко, но работи. Застрахователната ще дойде малко по-късно да направи оглед на щетите.
- Добре. - Той кимна и спря пред Дарси, топлите му кафяви очи я гледаха, засенчени от периферията на шапката. - Наред ли е всичко?
- Да, сър. Шериф Камерън прави оглед на местопрестъплението.
Надпи се отдръпна.
- Връщам се на работа.
Дарси я стрелна с поглед, който казваше ,Да не си посмяла!“, но другата жена само се усмихна лукаво и се прибра в магазина.
Крие се облегна на пикапа. Прекалено близо. Ръката му почти докосваше нейната.
- Къде е шериф Моралес? - попита Дарси.
- Провежда разговори по телефона, Джим е с нея. Затова си помислих, че мога да те намеря и да видя дали се нуждаеш от нещо.
Тя въздъхна, усетила онова леко угризение, което се появява, когато някой очаква повече, отколкото можеш да му дадеш. Двамата с Крие се бяха срещали, докато учеха в гимназията. На абитуриентския им бал той беше кралят на вечерта, а тя - кралицата. Бяха си прекарали чудесно, връзката им беше безгрижна и весела, като на повечето тийнейджъри, въпреки че не успя да се задълбочи. Той беше добро момче в много отношения. Освен това винаги се поддържаше във форма и изглеждаше страхотно. Но не успя да я грабне, не и по начина, по който тя се нуждаеше.
- Аз приключих - каза Дарси. - Предадох всичко, което имам на шериф Камерън.
- Вече го чух. - Намекът в гласа му й подейства като удар с камшик.
Тя се изпъна и се дръпна от пикапа, впила поглед в него.
- Внимавай, Крие.
- Мисля, че трябва да си поговорим за това. Защо винаги допускаш една и съща грешка? Първо Джим, сега тоя младеж. - Той махна с ръка по посока на Джаред. -Аз съм точно до теб, Дарси. Толкова добре ни беше заедно. Знаеш го.
- Сериозно ли говориш? Та ние излизахме, когато бяхме деца, за Бога.
- Имаме толкова хубави спомени - не отстъпваше той. - Кой те познава по-добре от мен?
- Да ти кажа честно, Крие, изобщо не ме познаваш.
Мислите й се върнаха към момента, в който Джаред я бе събудил в леглото. Думите, които бе изричала... нещата, които бе искала... никога не би могла да се отпусне така с Крие. Нямаше никакво значение откога го познаваше.
- Аз съм търпелив човек, Дарси. - Той свали шапката си и прокара ръка през гъстата си червеникава коса. Очите му излъчваха силно чувство на неудовлетвореност. - Ти направи смела стъпка, като се върна в града. Нуждаеш се от известно време, докато нещата тръгнат по стария начин.
- Стига, Крие. Сега ли възнамеряваш да водим тоя разговор? Тук?
- Знам, че си в труден период. Трябва ти солидна опора, на която да се облегнеш, Дарси. Човек, който да ти помогне истински. Не Джим или някой гастрольор в леглото ти.
- Не ми говори с такъв тон - каза тя със спокоен глас. - В момента си под много силен натиск. Всички сме така. Затова ще се направя, че не съм те чула, и ще забравя, че си започнал този разговор.
- Трябваше да поставя въпроса по-рано. Това ли имаш предвид? Опитах се да ти дам известно време, но изглежда съм изчакал прекалено дълго.
Тя въздъхна.
- Кой знае? Може би ако ме беше попитал, веднага щом се прибрах, щях да кажа „да“. А може би и нямаше да го направя. Няма как да разберем. Аз работя. И ти също. А освен това сега съм ангажирана с друг.
- Ангажирана? - изсумтя той. - Та той е съвсем за малко тук, Дарси. Не го забравяй.
- Не съм, но, изглежда, ти си го забравил, защото в противен случай нямаше да водим този разговор. Трябва да пипнем подпалвача, Крие, и когато всичко се върне, както беше преди, ще осъзнаеш колко глупав е бил целият този разговор. Нека му сложим точка.