Джаред излезе от сградата.
- Всичко наред ли е?
- Наред е - отвърна Дарен. - Началник Милър просто искаше да предложи помощта си.
- Дадохте ли на шериф Моралес списъка с временните жители на града, началник?
Крие постави отново шапката на главата си.
- Вашата партньорка получи всичко, което поиска.
- Добре. - Джаред оголи зъби в някакво подобие на усмивка. - Моралес ще ви съобщи, ако изникне някаква допълнителна нужда по-натагьк.
Дарси изчака колата на Крие да се отдалечи и каза:
- Видя ли? Можеш да работиш с него съвсем нормално... без да използваш юмруците си.
- Защото не си отваряше много устата. Но добре те омайваше. Ти обаче се справи чудесно.
- Това не беше в неговия стил. Очевидно случаят сериозно го тормози.
- Или може би мисълта, че си с друг мъж. - Джаред отвори пасажерската врата на пикапа, но не влезе вътре. Поставил ръка върху покрива на кабината, а другата отпусната върху рамката на прозореца, той изглеждаше отпуснат, спокоен и невероятно изкусителен. - Знаеш ли, лекотата, с която така безцеремонно ги отрязваш, кара мъжете да го приемат още по-трудно.
- Защо?
- Защото когато жените ни откажат, все едно прогонват досадна муха, започваме да проумяваме, че никога не можем да ви притежаваме напълно. Или че сме прекалено лесни за преодоляване.
- Това е много сексистко гледище.
- Може би. Никой до този момент не ме е обвинил, че съм прекалено политкоректен. - Той свали слънчевите очила, разкривайки студените си сини очи, които буквално я изпепеляваха. - Реших да отида до Сиагьл, за да огледам мястото, откъдето се е обадил човекът, съобщил за пожара. А освен това искам да те заведа на обяд. След като днес ти е почивен ден, няма да е проблем да дойдеш, нали?
- Не. - Тя го погледна закачливо. - Само трябва да върна пикапа и да си сменя дрехите.
Секси усмивката, появила се бавно на лицето му, я възбуди. Тя застина за момент, отдавайки се на усещането да бъде толкова силно привличана от този мъж. Не само физически, а и във всяко друго отношение. Той я бе нарекъл безгрижна и тя си помисли, че това беше вярно. Отдавна избягваше усложнения и драми с мъжете, особено онези с големите претенции. Но нейният толкова лесно раздразнителен любовник изобщо не я плашеше. Тя жадуваше все повече и повече да го притежава напълно - и доброто, и лошото, и грубото, и нежното.
- Готова ли си? - запита той.
- Не - отвърна тя честно, - но това няма да ме спре.
Осма глава
Когато любовницата му излезе от къщата, сърцето на Джаред пропусна един удар и той за пореден път се запита как ли ще завърши всичко това. Дарси беше облякла плътно прилепнала по тялото й червена рокля с презрамки, на стройните си крака носеше сандали с високо токче. Тъмнокестенявата й коса струеше върху раменете, а гримът й беше съвсем лек.
Вниманието му бе приковано не толкова от физическата привлекателност, колкото от дръзката й самоувереност и индивидуалност, която по съвършен начин хармонираше с нещо дълбоко вътре в него.
- Слушате ли ме, Камерън? - гласът на старши агент Холт прозвуча рязко от мобилния му телефон.
- Да, госпожо. Извинявам се.
- Събрахме снимките и видеозаписите от наблюдателните камери около градския телефон. Ще ги получите всеки момент на имейла, но няма да са ви от голяма помощ. Обектът е носил суитшърт с нахлузена качулка и е държал главата си приведена надолу. Възможно е все пак някой от местните жители да види нещо познато в езика на тялото му.
- Ще ги разгледаме подробно. Благодаря. Отивам да огледам мястото. Искам да видя дали нещо в района няма да ме насочи нанякъде. Възможно е да е избрал обществения телефон случайно, но за всеки случай ще огледам.
- Изпратете ми актуализиран доклад утре сутринта.
- Да, госпожо. - Той приключи разговора, хвана Дарси за бедрата и я придърпа към себе си. - Изглеждаш изумително!
- Благодаря, шериф Камерън. - Тя възприе комплимента му с лекотата на харесвана от всички жена.
Истинска съблазнителка, помисли си мрачно Джаред. От онези, за които мъжете никога не са сигурни дали са само техни. Това предизвикателство събуди неговите първични инстинкти за собственост и той леко се по дразни, че като останалите представители на силния пол не можеше да остане безразличен към сексапила й.
Но все пак по-рано тя бе казала на Милър, че е „ангажирана“ и никой не я беше карал да прави това признание. На този етап Дарси беше негова. И само той можеше да реши дали да я задържи, и ако го направи, да предприеме необходимите стъпки.