Джаред постави камерата на масата и се насили да заговори с нисък и спокоен глас:
- Още не мога да разбера тая работа с Джим.
Тя отмести менюто настрани.
- Всички момичета в гимназията въздишаха по Джим, аз също. Той беше по-голям от нас, освен това носеше пожарникарска униформа, която го правеше да изглежда още по-секси. Когато се върнах в Лъвския залив, установих, че още си падам по него. Оказа се, че той също ме е харесвал, обаче това, че съм била непълнолетна, го е спирало. Имахме недовършена работа, но както ти казах, не се получи нищо сериозно.
- Имала ли си изобщо някаква сериозна връзка? - Той беше наясно, че нещо бе ускорило завръщането й в Лъвския залив.
Устните й се раздвижиха, докато обмисляше въпроса.
- С някои гаджета съм ходила доста дълго, но никоя от тези връзки не може да се нарече сериозна. А ти имал ли си?
Той се отпусна на стола си и поклати глава.
- Аз съм много зает човек, Дарси. Освен че работя в целия район, съм и заместник-шеф на Групата за специални операции към окръжното шерифство -което означава, че съм винаги в пълна готовност да потегля по най-бързия начин към мястото, което ми посочат. Никога не съм имал сериозни връзки. Най-продължителното ми приятелство с момиче беше в гимназията и то не продължи дори и година. Мога да бъда отговорен и верен, нямам проблем с това, но просто не съм срещал жена, която да си струва усилията да бъда постоянно с нея. - Той си пое дълбоко и бавно дъх. - До този момент.
Сервитьорката се приближи и Дарси даде поръчката, после разгъна салфетката, в скута си.
Джаред не каза нищо, когато отново останаха сами, беше й прехвърлил топката, тя можеше или да я задържи, или да му я върне. Може би връзката им щеше да приключи с решаването на случая. Чудеше се дали ако остане извън леглото й ще е по-лесно, или напротив - ще направи раздялата им още по-трудна. Не беше изпадал в такава ситуация, но може би тя, изхождайки от опита си с другите мъже, знаеше отговора.
- Ами ако спрем да правим секс... няма ли това да успокои страстите? - попита той с нисък, равен глас.
Дарси го погледна изненадано.
- Не съм сигурна какво ми предлагаш, Джаред. Още от това ли? - Тя махна с ръка към вътрешността на ресторанта. - Още срещи? Или просто споразумение, че ще се чукаме всеки път, когато имаме настроение и сме близо един до друг? Всъщност не са ли това единствените възможни варианти, когато връзката е прекалено бурна, за да бъде достатъчно стабилна?
- Опитвам се да намеря решение, по дяволите. Но първо трябва да разбера какво точно се случва с нас. - Той забарабани с пръсти по масата.
- Джаред. - Произнесе името му бавно и внимателно, като човек, който трябва да съобщи лоша вест. - Не мисля, че връзката ни може да остане просто така, между другото. Привличането между нас е... прекалено силно.
- Разбрах това още първия път, когато те видях и все едно ме удари гръм. Слушай... нямам намерение да се меся по какъвто и да е начин в живота ти. Мисля си по-скоро., да се напасвам към него.
- Да ме превърнеш в свой приоритет?
- Да. - Той издържа погледа й. - Като очаквам, че и ти ще положиш същите усилия.
- Не трябва ли да изчакаме малко? След няколко дни може да решиш, че съм загубила сексапила си.
- Не започвай с тия глупави игрички. Така оскърбяваш и двама ни.
- Извинявай. Не съм на себе си. А най-страшното е, че не ми пука. Желанието да
съм с теб е по-силно от всичко.
- Добре. - Заля го вълна на облекчение. - Значи стигнахме до решение.
- Надявам се да проработи. Но ще се наложи да положим доста усилия. Прекалено сме напрегнати. Прекалено... алчни.
- Като жажда, която не можеш да утолиш - съгласи се тихо той. - Но, от друга страна, когато отпиеш глътка, установяваш, че никога не си опитвал по-хубаво нещо. Ако за него не си струва да положиш усилия, за кое друго тогава?
Устните на Дарси потрепериха, но на лицето й се появи усмивка.
- Да. Предполагам, че си прав.
Останалата част от обяда им премина спокойно и приятно. Джаред й разказа за Групата за специални операции - „сенчестите преследвачи“, както сами се наричаха - и някои от преживелиците си, които можеше да сподели. После я забавлява с истории за сестра си Кейси, която се влюбвала през ден и била неспособна да запази тайна дори и животът й да зависи от това.
От своя страна Дарси говори за детските си години в Лъвския залив, като в по-голямата част от тях главната героиня беше сестра й Даниел. Той бързо разбра, че бе преценил правилно сестрите, още когато видя снимката им. Дарси се бе оказала палавницата, а Даниел - доброто момиче.
Джаред съжаляваше, когато приключиха обяда, искаше му се работният ден вече да е приключил, за да я отведе у дома й да се любят. Това желание не угасваше нито за миг откакто я бе срещнал, но много по-важно беше усещането, че когато правеха любов, той наистина се сливаше с нея. Тя беше умна, хладнокръвна и сдържана във всяко отношение... освен когато беше в леглото с него. Тогава я притежаваше напълно. Всеки очарователен сантиметър от тялото й.