- Ще отида да се освежа малко, преди да тръгнем - каза Дарси, когато дойде сметката.
- Ще те чакам отпред.
- Добре.
Едва бе успял да мине покрай намаляващата опашка отпред, когато мобилният му телефон звънна. Номерът беше непознат.
- Камерън, слуша.
- Шериф Камерън, обажда се специален агент Мишел Кели. Шериф Моралес е оставила съобщение, че имате някакви въпроси към мен.
- Здравейте, агент Кели. Благодаря ви, че се обадихте толкова бързо. Искам да поговорим за един стар случай, по който сте работили. Става въпрос за убийството на жена в Лъвския залив. Какви са впечатленията ви от жителите на града, някой от тях
да ви се е сторил странен?
Тя изсумтя.
- Това е малко градче, шериф. Всеки един от неговите жители е странен по някакъв начин.
- Точно така, малко градче е. Разбрах, че престъплението е било извършено с почерка на убиец, когото сте търсели.
- Така е - отвърна директно Кели. - Но приликата беше само на пръв поглед. Детайлите се различаваха до недопустима степен. Извършителят не е разполагал с подробна информация, сведенията му са били само от медиите. Най-вероятна беше версията, че убиецът е мистериозният приятел на жертвата, но така и не се добрахме до него, не можахме да стигнем до име. На това място, където всички се познават, никой не знаеше, че в живота на убитата е имало мъж. Единствено сестра й подозираше, но и тя не можа да ни помогне. И още нещо - когато е била убита, жертвата е била бременна от шест седмици.
- Господи!
- Да, и аз бях изумена. Не виждам каква връзка има това със случая, който разследвате сега.
- Може би няма. - Джаред помълча няколко секунди, после продължи. -Подпалвачът е добре запознат с района, това е всичко, което имаме засега. Мислех си, че е възможно двата случая да имат нещо общо.
- Съжалявам, шериф Камерън. Иска ми се да ви дам някаква следа, но не можахме да изкопчим нищо от жителите на Лъвския залив. Това дело още не ни дава покой. Жертвата е била млада и красива, целият живот е бил пред нея. Работила е като ветеринарен лекар, за Бога. В градчето е...
- Ветеринарен лекар? - Звуците на уличното движение и разговорите около него изчезнаха. Наоколо се възцари мъртвешка тишина. - Майкълс? - едва успя да попита той.
- Да. Доктор Даниел Майкълс.
Девета глава
Двамата седнаха в беемвето: Дарси зад волана, Джаред до нея.
- Искаш ли да отидем до мястото, където е сестра ти? - запита той, гледайки право пред себе си. - Тя е в Сиагьл, нали?
Дарси въздъхна дълбоко.
- Окей.
Тя изкара колата от паркинга и пое по пътя. Беше стиснала с всички сили волана. В корема й сякаш се бе образувала буца, а гърлото й се бе свило. Нямаше значение колко пъти бе виждала надгробния камък на Дани, той всеки път прекършваше нещо вътре в нея.
След като минаха през отворените метални врати на гробищата, Джаред се пресегна и постави ръка върху бедрото й. Възелът в нея се отпусна. Тя сложи ръка върху неговата и я стисна.
- Не си изненадан.
- Бях, когато разбрах. - Той й хвърли бърз поглед, вдигайки очилата си, за да може тя да види очите му.
- Сега съм спокоен, защото ми позволи да бъда съпричастен със скръбта ти.
- Затова сме тук.
Пръстите му се сплетоха с нейните.
- Толкова ли ти е трудно да допуснеш някого до себе си?
- Аз... благодарна съм ти. Просто... не мога да дойда тук с родителите си. Те искат да съм добре. И аз се опитвам. Заради тях.
- Но не си.
- Дани беше моята половина.
Тя кара по алеята в продължение на две мили, после отби и паркира. Излязоха и тя го поведе през ливадата, където беше семейното място на Майкълс. Джаред мълча, до като тя стоеше пред гроба на Дани и усещаше как очите й горят. Той просто пристъпи зад нея и я обгърна с ръце около кръста, подпрял брадичката си върху рамото й. Останаха така дълго време, достатъчно дълго, за да събере сили да му каже за онова телефонно обаждане рано сутринта, което бе променило необратимо живота й.
- Говорело се е за някакъв неин приятел - рече той тихо. - Не знаеш ли кой е бил?
- О, знам, че е имало - отвърна Дарси мрачно. - Но така и не научих името му. Когато Дани даде да се разбере, че ще го запази в тайна, ми стана ясно, че е някой, когото познавам и тя го крие, за да не я укорявам за избора й. Това е главната причина, поради която се върнах в Лъвския залив, след като тя умря. Исках да разбера кой е той и какво знае. Мислех си, че вече трябва да се покаже... че само като ме вижда всеки ден, това ще го изведе от равновесие.