- Наясно ли си с каква опасност си играеш? - Гласът му беше изпълнен с гняв. Джаред я завъртя към себе си. - След онова, което се е случило с нея?
Тя бе идентифицирала тялото на сестра си, макар че всеки в градчето, който познаваше Дани и знаеше, че с Дарен са близначки, можеше да го направи. Съдебният лекар бе покрил трупа на Дани с чаршаф от врата надолу, но Дарен беше наясно с какво е известен Пророка... с извратените осакатявания, които извършваше върху телата на жертвите си.
- Не мога да спра да мисля за Дани. И да ти кажа честно, Джаред, след като тя си отиде, имам чувството, че съм наполовина мъртва.
- Говориш глупости. Ти можеш да бъдеш толкова пълнокръвна, толкова жива... Виждам как се опитваш да се измъкнеш от тази черупка, в която само оцеляваш и живееш по начин, който не ти подхожда ни най-малко. - Той обхвана лицето й в ръце. - Аз ще го пипна, Дарси. Той ще плати за мъката, която ти е причинил. Обещавам ти. Нека само да си свърша работата.
Дишането й се учести.
- Ти също ли мислиш, че той се намира в Лъвския залив?
- Да, смятам, че това е много вероятно. Какво общо има сестра ти със сладкарницата?
Дарси свъси вежди.
- Беше редовна клиентка там. Много си падаше по сладкото. Почти всеки ден се отбиваше и купуваше за долар или два сладкиши, които носеше в джоба на лекарската си престилка. Освен това в сладкарницата отпразнувахме дванайсетия си рожден ден. Защо?
- Връщането ти в Лъвския залив наистина е изкарало този тип от равновесие, скъпа. Убил я е, а сега методично унищожава и местата, свързани с живота й.
Тя го хвана за китките.
- Ако иска Дани да бъде забравена, защо не убие и жената, която изглежда като нея?
Очите на Джаред потъмняха.
- Ако съм прав, той си пази това за десерт.
- Знам как ти звучи, Триш - изръмжа Джаред в телефона си на влизане в къщата.
Дарси го проследи с поглед, докато влизаше във всекидневната, където започна да крачи напред-назад. Движеше се безшумно с пъргава и същевременно мощна походка на хищник. Въоръжен и опасен. Обучен ловец. А сега щеше да дебне и преследва човека, убил сестра й. Тресавището от емоции продължаваше да я поглъща и, изглежда, поне в момента нямаше как да се измъкне. Никога не се бе чувствала по този начин.
Защото Джаред дебнеше и нея. Преднамерено. Систематично. И нямаше да спре,докато не я уловеше. А тя щеше да му позволи.
Каквото и да изпитваше към него, то беше важно. Трябваше й малко време и известен компромис и щеше да го заобича. А част от нея наистина много силно желаеше това. Искаше да усети онази магия, която до този момент в живота си бе долавяла само като някакви далечни и смътни отзвуци. Тя можеше да изпита любовта с него. Той също го желаеше.
- Върху какво работиш сега? - Джаред продължаваше телефонния разговор. -Окей, Триш. Когато тръгнеш да се прибираш към хотела, обади ми се и ще се срещнем там. Ще си поръчаме пица и ще обсъдим нещата.
Докато се разминаваше с него на път към спалнята, погледите им многозначително се срещнаха. Дарси го дари с весела усмивка, за да му помогне да се отпусне. Откакто бяха напуснали гробището, бе станал още по-раздразнителен.
Преди да влезе в спалнята, тя вече плачеше мълчаливо. Дръпна вратата зад себе си, но не я затвори напълно - не искаше той да изтълкува нуждата й от уединение, като желание да го изолира.
След минута Дарси застана под душа и посрещна с потръпване краткия шок от ледената вода, преди горещата да я връхлети. Сега сълзите й потекоха свободно, смесвайки се със струите, стичащи се като воал през лицето й. Надяваше се това да предотврати подпухването на очите й, което би издало, че е плакала.
Тя усети как той приближава зад нея и се облегна с ръце на плочките пред себе си с наведена глава, оставяйки водата да пада върху врата й. Чувстваше се сломена, искаше да отложи момента, в който очите им ще се срещнат. Ръцете на Джаред я обгърнаха, мускулестото му тяло се притисна в гърба й. Останаха така, докато едно неочаквано ридание не я разтърси.
Тя се опита да го отблъсне, усещаше се безкрайно глупаво.
- Дай ми само една минутка.
- Имаш цялото време на света.
Дарси се освободи от ръцете му и се обърна към него. На устните й се появи печална усмивка.
- Ти си истинска опасност.
Той повдигна рамене.