- О, ще го вкарам и там, скъпа - обеща той. - Целия. Ще напълня дупето ти с гореща сперма. Ще влизам и излизам в теб, докато загубиш представа къде свършваш ти и къде започвам аз. Ти ме превръщаш в ненаситен звяр, Дарси. Караш ме да изобретявам нови и нови начини да те чукам.
Палецът на Джаред се намести във вагината й и тя отново изпъшка на косъм от оргазма. Свободната му ръка подхвана гърдата й с нежност, несъвместима с животинската му страст. Дарси сграбчи тила му с длани и впи силно устни в неговите, езикът й се сля с неговия в безумен танц. Усетила приближаващия като ураган оргазъм, тя стисна ануса си около пръста му. След това тялото й се разтърси толкова силно, че помисли, че ще се разпадне на хиляди парченца.
Десета глава
Джаред завърши списъците с необичайни доставки в града, предоставени от куриерските фирми, и започна да събира вещите, които трябваше да вземе със себе си в мотела. Чу игривия тон на звънеца и тръгна към входната врата, като махна с ръка на Дарси да се върне, когато тя също се запъти натам.
- Три години съм успяла да оживея без тебе - напомни му сухо тя, но въпреки това спря и го остави да отвори вратата.
Фигурата на Джим Ралсгьн, застанал на прага с опаковка от шест бири в ръка, моментално изнерви Джаред. Никога не бе проявявал собственическо чувство към жените и определено не му пукаше с кого се бяха чукали любовниците му, преди той да се появи. Но сега Дарси беше с него и не му беше никак приятно някой да се мотае в краката му. Най-малко Ралсгьн.
- Здрасти - поздрави той сухо.
- Здравей, шерифе. - Очите на главния инспектор проблясваха весело. Беше с черни дънки и риза с навити ръкави и отворена яка, цивилните дрехи го караха да изглежда по-млад.
Дарси заобиколи Джаред и се усмихна.
- Влизай, Джим. А, носиш подаръци. Шериф Камерън излиза да хапне пица с партньорката си. Дали и ние да не си поръчаме?
Ралсгьн присгьпи в къщата, затваряйки вратата след себе си.
- Наложи се да променя програмата си. Отивах на среща със застрахователната, която направи оглед на щетите в магазина на Надпи. Обаче по пътя тя се обади, че изникнало нещо спешно, така че вместо да се връщам вкъщи, реших, че мога да се отбия тук, до като чакам да ми звънне отново.
- Аха, пицата пропада заради любовна среща.
Джаред се върна до масичката за кафе и набързо си събра нещата заедно с ключовете от беемвето.
- Ще отсъствам не повече от два-три часа. Ако се наложи да закъснея, ще се обадя.
Дарси го приближи; с късите си панталони и изрязана тениска изглеждаше толкова съблазнително, колкото и с червената рокля.
- Знаеш къде да ме намериш.
- Изпрати ме до колата. - Той хвърли поглед на Ралсгьн. Усещаше някакво слабо облекчение, че този тип има среща с жена довечера. - Бих искал да се видим утре сутринта, инспекторе. Трябва да обсъдим някои неща.
- Разбира се. - Ралсгьн кимна леко. - Само ми звънки и ще уточним часа.
Когато стигнаха до беемвето, Джаред хвърли багажа си отзад през отворения покрив, после се извърна към Дарси, лекичко я целуна по устните и тихо промърмори:
- Когато Ралсгьн си тръгне, заключи къщата.
Тя бе на косъм да му възрази, но после размисли.
- Окей.
- Благодаря ти. За всичко.
- Удоволствието беше мое, шерифе.
- Ще се върна по най-бързия начин. - Той постави ръце на задника й и я стисна игриво, повдигайки я на пръсти. - Да не забравиш да сложиш интимен гел върху масичката до леглото. И една бутилка минерална вода.
- Ти си истинска машина.
Поруменяла, с подпухнали от целувки устни, тя имаше вид на напълно задоволена жена. Джаред си помисли, че ако Бог е решил да остане с него, отсега нататък винаги ще изглежда така.
Сякаш прочела мислите му, Дарси се подсмихна.
- За твой късмет мога да го понеса.
Той притисна слепоочието си до нейното. Надяваше се още дълго да се радва на близостта й. С времето връзката им - физическа и духовна - щеше да се развива, да става още по-силна и интригуваща. За негов късмет, наистина.
Дарси му махна с ръка и проследи с поглед как беемвето се отдалечава. Колата представляваше последното късче от предишния й живот, затова не можеше да си представи да се раздели с нея. За щастие къщата беше собственост на родителите й и не се налагаше да плаща наем. В противен случай едва ли щеше да е по възможностите й да я задържи със заплатата, която получаваше.
- Гледам, че нещата между вас се движат доста бързо. - Джим приближаваше с отворена бира във всяка ръка.
Тя пое подадената бутилка и се усмихна.
- Това е слабо казано.