Двамата се върнаха на верандата и седнаха върху монтираната там люлееща се пейка. Дарси подгъна единия крак под себе си, а с другия, сгьпил на земята, леко я засили.
- Той го оприличава на удар от гръмотевица - каза тя. - Трябва да ти кажа, че, когато го видях за пръв път и аз се почувствах така.
- Чувам, че жените в града оживено го обсъждат. Доколкото разбирам, го смятат за много привлекателен.
- И това също. Но то не е всичко.
- Така е. - Ралсгьн надигна бутилката и отпи дълга глътка.
Тя извърна поглед. Небето се обагряше в оттенъци на розово, пурпурно и морскосиньо. Нахлуваше хладен бриз, носещ със себе си дъха на солта от близкия океан.
- Скоро сигурно ще имаме нов пожар, а?
- Да - отвърна той. - А ние просто си седим тук. Направо полудявам, като знам, че тоя гад е някъде наблизо и не можем да направим нищо, за да го спрем.
- Камерън смята, че убийството на Дани и пожарите са свързани.
Джим застина, зелените му очи се разшириха.
- Как така? Защо?
- Той може да го обясни по-добре от мен и предполагам, че точно заради това иска утре да се видите.
- Брей, да му се не види. - Ралсгьн поклати глава.
- Направо нямам думи. Изобщо не ми беше идвало на ума.
- Нали и аз това казвам. - Тя отпи от бирата. - Просто не е за вярване.
Той сложи ръка върху сгънатото й коляно.
- Съжалявам. Не ти е никак леко.
Дарси погледна към мястото, където допреди малко бе паркирана колата й, и се замисли за Джаред. Факгьт, че той работеше по случая с убийството на Дани, я караше да чувства сигурна опора под краката си, за пръв път от много време насам изпитваше оптимизъм. Тя положи ръката си върху дланта на Джим и я стисна.
- Добре съм, наистина. Отдавна не съм го казвала искрено.
Усмивката й изчезна, когато видя джипа на полицейския началник да спира пред къщата. Крие Милър излезе, сложи шапката върху главата си, а докато приближаваше, погледът му не се откъсваше от нея.
- Здравейте.
Джим отвърна на поздрава, но тя изчака Крие да се присъедини към тях на верандата. Тежките му сгьпки върху дървените дъски отекваха глухо, а коженият кобур на кръста му проскърцваше.
- Какво те води насам? - запита Дарси.
- Трябва да говоря с Камерън.
- Не е тук.
Крие изруга тихо.
- Къде е?
- Отиде при партньорката си.
- По дяволите. Знаеш ли, че според него убийството на Дани е свързано с палежите?
-Да.
- Значи за четирийсет и осем часа откакто е тук, е на път да разреши и двата случая наведнъж. Пълни глупости!
Дарси не бе изненадана от раздразнението на полицейския началник. Милър не понасяше други да се ровят в работата му. Не можеше да го обвинява за това, знаеше как би се чувствала на негово място.
- Това е само една от хипотезите - кротко каза тя.
В този момент Джим Ралстън се приведе напред и подпря лакти върху коленете си, стиснал бутилката с бира с две ръце.
- Крие - изръмжа глухо той.
Тонът му накара Дарси да се намръщи.
- Какво има? - сопна се полицейският началник и впери очи в другия мъж. - Не ме зяпай така, Ралсгьн. Ти не знаеш нищо.
Погледът на Дарси се стрелкаше напред-назад между двамата.
- Какво не знае той, Крие?
- Нищо. Абсолютно нищичко.
Тя сгьпи на пода на верандата и се изправи.
- Дани ми каза - рече Джим и също стана от люлката.
- Дрън-дрън! - вбесен, Крие рязко смъкна шапката от главата си. - Това са абсолютни простотии.
- Какво ти е казала Дани?! - Дарси губеше самообладание, гласът й потрепери. Джим не отделяше поглед от полицейския началник.
- Разследването ще се добере до лицето с мотива.
- Да ти го начукам, Ралсгьн - изстреля Крие в отговор, обърна се и тръгна бързо
към джипа си.
- Джим, ще ми обясниш ли?...
Звънът на телефона му я прекъсна.
- Мамка му стара. Изчакай малко, Дарси. - Ралстън се отдалечи към другия край на верандата.
Тя постави бутилката с бира върху малката стъклена масичка до люлеещата се пейка и тръгна след Крие.
- Какво става тук, по дяволите?
И тогава изведнъж й проблесна. Лицето с мотив...
- Това си бил ти, нали, Крие? Ти си бил човекът, с когото Дани се е срещала.
- Не! По дяволите. - Той се извъртя и се върна обратно до началото на алеята пред къщата с пламнало лице и ярост в очите. - Не беше така.
Сърцето на Дарси препускаше бясно.
- А как беше, Крие?
Той се втренчи в нея, красивото му лице се бе опънало от напрежение.
- След като ти напусна Лъвския залив, тя се промени много... Започна да се държи по друг начин, да се облича различно, взе да си прави нови прически.
- Привличала те е.
- Не е вярно. - Той кръстоса отбранително ръце. - Ти си единствената, която желая. Няма друга жена като теб, Дарси. Помниш ли колко ни беше добре заедно? Не ми казвай, че не мислиш за това. Не можехме да се наситим един на друг.