- Господи, Крие! - Тя въздъхна нервно. - Та ние бяхме почти деца. Тийнейджъри, за Бога! У нас бушуваха хормоните... Какво друго можехме да правим в това градче?
- Само като се сетя за нещата, които вършехме заедно! С тебе прекарах най-хубавите моменти в живота си.
- Но какво общо има това с Дани, дявол да те вземе?
Двете бяха толкова различни - Дарси винаги бе търсила единствено насладата от секса, докато сестра й го бе приемала като лично и интимно преживяване, свързано задължително с емоционално обвързване.
- Тя се отби у дома една нощ. Облечена точно като теб, с твоя парфюм. Връхлетя ме като товарен влак. Все едно беше ти.
- О, Господи... - Дарси се извърна настрани, усети, че й призлява.
- Знам, че не ми вярваш. Мислиш си, че Дани не е била такава. Да, тя беше скромното, добро момиче. Но след като ти замина, нещата се промениха. Дани започна да се държи така, сякаш искаше да се превърне в теб.
Тя се изсмя насила.
- Моля те. Сестра ми беше напълно щастлива да бъде себе си.
Изведнъж Крие я сграбчи за рамото. Пръстите му се впиха в плътта, причинявайки й силна болка. Лицето му бе на сантиметри от нейното, изкривено от ярост. Дарси се дръпна и успя да се изтръгне от хватката му.
- Хей! - изрева Джим откъм верандата. - Какви ги вършиш, бе!
- Не бях единственият, който я чукаше - рече Крие пресипнало. - Защото не аз й надух корема.
Дарси го зашлеви, без напълно да осъзнава какво върши.
- Не го прави втори път - предупреди я той с нисък, глух глас, вперил в нея мрачен поглед. Отпечатъкът от ръката й върху бузата руменееше, което още повече усилваше гневното му изражение.
Стомахът на Дарси се сви от страх.
- Имало е и друг - каза настойчиво той. - Онази нощ го направихме. И после още няколко пъти. Това беше всичко. Тя нямаше нищо общо с тебе, не можеше да стъпи дори на малкия ти пръст. Забременяла е шест седмици преди смъртта си, нещата между нас бяха приключили много преди това.
- Ти си нещастник. Абсолютен задник.
- Защото не отказах на сестра ти онова, което искаше? По-добре ли ти става, когато се самозаблуждаваш?
Тя се отдръпна назад.
- Не ме гледай така. - Крие отново пристъпи към нея. - Познаваш ме. Знаеш, че не бих могъл да причиня нищо лошо на Дани.
Джим застана до нея и стисна леко лакътя й.
- Трябва да си тръгваш, началник - каза мрачно. - Иди намери шериф Камерън и му дай новата информация.
- Дарси... - Крие остана втренчен в нея дълго, след това изруга. - Ще говорим пак за това. Трябва да говорим.
Тя му обърна гръб и закрачи към къщата.
- Това е най-налудничавата теория, която някога съм чувала - заяви открито Триш. - Опитваш се да лепнеш убийство първа степен и палежи на едно и също лице, с толкова време между престъпленията. Вероятността за това е нищожна.
Джаред посрещна погледа й и кимна мрачно.
- Знам. Но връзките съществуват. В бележките на Кел и открих, че кабинетът на гинеколога на Даниел се намира на ъгъла по диагонал срещу телефонната будка, откъдето е дошло обаждането за палежа в приюта за животни.
- Може да е случайност. - Тя се отпусна на стола до малката масичка в мотелската й стая и разтри врата си. Тъмните й очи гледаха Джаред напрегнато. -Забележи предварителното обмисляне, което е необходимо, за да се копират начините на действие на Пророка и Меркерсън.
- Поисках от библиотечните регистри справка за хората, взимали да четат документалните книги за престъпленията и на двамата. Оттам може да изскочи някое име. - Той погледна на екрана на лаптопа си файловете по делото, които Кели му бе изпратила. - От зародиша е бил извлечен ДНК материал, но нито един мъж от града, без значение на възрастта, не се е съгласил доброволно да даде проба. Никой! И няма никаква причина да бъде издадена заповед за вземане на проба от когото и да било, защото няма заподозрян. В Лъвския залив се знае всичко, но не и кой е бил в интимни връзки с ветеринарната лекарка, прекарала целия си живот тук?
- Хората не вярват, че е възможно да е бил някой местен жител, тоест виновният не може да бъде сред тях. - Тя въздъхна и взе поредното парче пица от кутията, оставена на леглото. - Малки градчета. Когато всеки знае с какво се занимава другият, те просто не могат да допуснат, че има нещо, което не им е известно.
- Говориш така, сякаш имаш личен опит.
- Самата аз съм израснала в малко градче. Някои неща никога не се променят.
- Триш, нашият човек не притежава въображение. Той не е мислил за убийство и палежи в продължение на години, както може да се очаква, защото така би изградил своя схема, свой собствен стил. Вместо това му се е наложило да се ползва от опита на някой друг, да го копира в подробности. И след като извършва планираното, постига покой. Отново се връща в предишното си аз. Забравя за това. Защото е луд, но явно лудостта не го измъчва всеки ден. Съществува нещо, което сякаш включва механизма у него.