Стиснала в ръка слушалката, тя закрачи из стаята, борейки се с желанието да му позвъни. Едва ли му беше до нейните проблеми, в момента той имаше да върши далеч по-важни неща. Освен това връзката им беше толкова отскоро, а вече се бе усложнила неимоверно. Най-малкото, което можеше да направи, беше да го остави на мира поне за известно време, за да си върши работата спокойно.
Дарси подскочи, когато телефонът звънна в ръката й. Видя, че се обажда дежурният диспечер, и стомахът й се сви.
Поредният дяволски пожар.
- Майкълс - отговори тя. - Къде е?
Сърцето й прескочи веднъж, после препусна като лудо.
Дарси видя пушека и мигащите светлини дълго преди да стигне до мястото на пожара. Тъй като Джаред беше взел беемвето, се наложи да помоли един от съседите за колата му, с която се добра до противопожарната служба, откъдето взе пикапа. Паркира на улицата и изскочи навън, а сърцето й продължаваше да блъска в гърдите.
Джаред.
Хванала здраво дръжката на куфарчето с инструменти, тя с мъка се сдържаше да не хукне и да не изглежда толкова паникьосана, колкото всъщност беше. Нямаше да бъде честно да го загуби точно сега. Твърде скоро беше. Едва бе опитала от живота с него. Съвсем малко парченце...
Забрави, че се опитва да изглежда хладнокръвна още в мига, когато го видя през отворените задни врати на линейката. Беше седнал вътре, парамедичката го преглеждаше.
Въпреки че не беше възможно да долови стъпките й сред цялата шумотевица и хаос около тях, главата му се повдигна и очите му срещнаха нейните. Той скочи на крака и каза нещо на парамедичката, без да отделя поглед от Дарен. Целият беше опушен, но жив - най-красивата гледка, която бе виждала.
Тя подаде куфарчето на един пожарникар, минаващ наблизо, промърмори някаква благодарност и хукна.
Джаред скочи от линейката и я посрещна в прегръдките си.
- Добре съм - каза дрезгаво. - Всичко е наред.
- Изплаши ме до смърт. - Дарен го притискаше към себе си с всичките си сили. -Не мога да те изпусна от поглед дори за минута.
Той я прегърна през врата. Останаха така дълго, а сърцата им биеха в синхрон. Буцата в стомаха й бавно се разтопи от топлината и силата на тялото му.
Тя се дръпна малко назад, за да го огледа.
- Как е партньорката ти?
- Достатъчно добре, за да пише предварителния доклад в офиса. Такива приключения я възбуждат. - Той прокара върховете на пръстите си по веждите й. -Да отидем до мястото на пожара. Колкото по-скоро го огледаме, толкова по-бързо ще можем да се махнем оттук.
Дарси събра сили с дълбок дъх, след това се огледа за пожарникаря, в чиито ръце беше натикала куфарчето си. Докато го взимаше, ръцете й трепереха.
Крие Милър приближи към нея.
- Къде е Джим?
- Отиде на среща. В течение е какво става. Казах му, че ще се оправя сама и ще му се обадя, ако има някакъв проблем.
Той кимна.
- По дяволите, Дарси. Пет от стаите в мотела са били заети. Половин дузина хора можеха да загинат.
- Има ли сериозно ранени?
- Някой е пуснал сълзотворен газ във вентилационната система и всички са избягали, преди да започне пожарът.
Джаред пристъпи към тях.
- Да не би сълзотворният газ да е откраднат от запасите на полицията, началник?
- Вече проучвам въпроса.
Дарси огледа двуетажната сграда, насочвайки вниманието си към областта с най-големи поражения.
- В стаята на Моралес ли започна пожарът?
Джаред положи мръсната си ръка върху рамото й и го стисна.
-Да.
- По дяволите. - Тя сложи длан върху неговата. -Някой тук силно желае смъртта ти, шерифе.
- Не е първият. - Суровият му глас я накара да потръпне.
- Нека да си свърша работата - каза тя. - И ще видим дали най-накрая ще открием нещо, което да ни насочи към извършителя.
Тя тръгна с бърза крачка към зоната, където очевидно бе започнал пожарът.
- Откакто се разделихме, изскочиха някои неща -подхвърли, когато Джаред се изравни с нея.
- О, така ли?
- Да. Ще говорим, след като се приберем.
Те успяха да се върнат едва след полунощ. Джаред виждаше добре колко е изтощена, но беше наясно, че едва ли причината е само дългият ден. Беше взел решение да не я насилва да разговарят, да я остави тя да реши кога е готова да сподели онова, за което беше споменала. В много отношения Дарси беше самотна жена. Вмъкването му в живота й щеше да отнеме време и търпение. Последното не беше сред силните му страни, но той щеше да положи всички усилия. Не че имаше голям избор, жадуваше я толкова силно.
Докато тя пишеше предварителния доклад, той се изкъпа, после приготви студени сандвичи. Когато се пъхнаха в кревата вече минаваше два. Дарси се обърна към него и го обви с ръце и крака. Скоро и двамата потънаха в дълбок сън.