Джаред се събуди. Беше сам в леглото. Погледна часовника: още нямаше шест. Стана и излезе от спалнята. Откри я във всекидневната, сгушена върху дивана под една плюшена завивка. Гледаше някакво предаване по телевизията с изключен звук, около очите й имаше гьмни кръгове. На пода до масичката за кафе стоеше отворен кашон, пълен с най-различни вещи, включително снимки на Дарси и Даниел.
- Хей - обади се той тихо. - Може ли да ти правя компания?
Тя седна на дивана, той се настани до нея и я прегърна. Прокара пръсти през косите й, отмятайки ги от челото. Близостта й му действаше успокояващо. Когато експлозията го бе изхвърлила на паркинга, първата му мисъл беше свързана с Дарси. Представи си колко нелепо щеше да бъде, ако някакъв нещастник го беше убил, преди да успее да намери най-добрия подход към нея.
- Искаш ли да говорим? - попита тихо.
Тя извърна глава и притисна бузата си към гърдите му.
- Не знам дори откъде да започна.
- Започни откъдето искаш. - Той я целуна по челото, измъчван от страданието, което се излъчваше от нея и собствената му безпомощност да й помогне. - Може да говорим и по-късно.
- Джаред, колко женски глупости можеш да понесеш, преди да побегнеш с писъци?
- Никога не пищя, за бягане да не говорим. Хайде, изплюй камъчето.
С тих, колеблив глас тя му разказа за посещението на Милър и последвалия разговор с Надпи.
- Знаех, че е била с мъж, когото познавам, но Крие... Не мога да повярвам, че не ми е казала нищичко. Нямаше да се ядосам, нито щях да се сърдя.
- Много хора водят потаен живот. И най-близките им са шокирани, когато истината излезе наяве. Ти нямаш никаква вина.
- Не мога да прогоня мисълта, че съм направила някаква ужасна глупост и именно заради това тя не се е решила да ми се довери.
- Звучи ми така, сякаш са били една-две случайни срещи. Може би е била смутена и объркана. Някаква моментна прищявка, за която после е съжалявала.
- Още една причина да ми каже, просто щяхме да се посмеем и да забравим. - Тя замълча за миг. - А и Крие... Цялата история просто е невероятна. Поради служебното си положение той е бил длъжен да разкрие връзката си с нея на федералните агенти. Щом няма какво да крие, защо не го е направил?
- Това определено е проблем. Но поне вече разполагаме с достатъчно информация, за да го принудим да даде ДНК проба.
- Познавам го от цяла вечност. Той беше първата ми любов в гимназията. Мислех, че го познавам. - Тя потръпна в ръцете му. - Доповръща ми се, когато каза, че е приел Дани за мой заместител. Толкова беше гадно.
- Колко далеч би стигнал, за да го скрие от теб? Особено ако той е човекът, от когото е забременяла?
Тя се извърна към него. Горещият й поглед го прониза като нож.
- Ненавиждам се за това, което си мисля сега - прошепна Дарси. - За мен той беше много важен в онзи период. Как е възможно да съм направила такава грешка в преценката си за двамата души, с които си мислех, че съм била най-близка? Онази Дани, която познавах, не понасяше случайния секс. Тя винаги първо се привързваше емоционално и едва тогава допускаше мъжа физически до себе си. А Крие... той е полицейски началник, за Бога!
Джаред я погали по бузата с връхчетата на пръстите си.
- Направо се съсипвам, като те гледам как страдаш и не мога да направя нищо.
- Ти си тук. Нищо друго не искам. - Тя се облегна в дланта му и въздъхна. -Отговорите ще дойдат по-късно. Ще ги намерим.
- Даниел имаше ли някаква тежка раздяла преди връзката си с Милър?
Погледът й омекна.
- Да, беше се запознала с някакъв неин колега, ветеринарен лекар на една конференция. Той бил готин и много мил, докато се срещали. После разбрала, че е женен и за него тя представлявала просто приятно прекарване на времето. Понесе го много тежко. Помислих си, че се е отвратила от мъжете.
- Или е решила да докаже, че не дава пет пари за тях.
Внезапно Дарси се дръпна от него, очите й искряха гневно.
- И аз съм и послужила за пример как да го направи? Това ли искаш да кажеш?
- Сестра ти е имала проблеми - рече спокойно той -и изобщо не си я познавала толкова добре. Ти обичаш мъжете. Просто още не беше срещнала човек, когото да харесаш достатъчно, за да се обвържеш сериозно.
- Докато не се появи ти.
Джаред си даде сметка колко важно е признанието й за него. И за самата нея.
Тя се изправи, величествено гола. Вълнението бликаше от нея на вълни.
- Нямаш вина за нищо, Дарси.
- Прав си. - Тя направи няколко крачки, стройните й бедра грациозно се поклащаха. - Знаеш ли, когато споменаваш „обвързване“, цялата настръхвам.