Тя се втренчи в насоченото към вратата оръжие, след това премести поглед към него.
- Никога не съм чувала от Дани и дума за Крие. Учудвам се, че е казала на Джим за него, не знаех, че са били толкова близки.
- Хм. - Джаред я погледна. - И аз мислих за това. Изпратих имейл на агент Кели с информация за Ралстън. Тя може да има някакви въпроси към него.
Дарси отметна косата от лицето си.
- Не искам да му създавам неприятности. Той не ги заслужава.
Джаред вдигна няколко възглавници зад гърба си и се подпря на тях.
- Единственото, което ме вълнува, е, че ти заслужаваш справедливост и ще направя всичко, за да я получиш.
- Не мислиш, че той има нещо общо с това, нали?
- Не е бил сред заподозрените, които федералните агенти са разпитвали, така че технически погледнато, не ги е лъгал. Но е бил наясно, че се води разследване и не е предоставил информацията, с която разполага. Намирисва на прикриване на нещо.
- Или на желание да предпази някого.
Той посегна към ръката й и сплете пръсти с нейните.
- Близък ли е с Милър?
- Не много. Но аз смятам, че онова, което той каза вчера, беше, за да защити Крие. Ако убийството и палежите имат нещо общо - заради което Крие те търсеше да разговаряте - изваждането на показ на връзката му с Дани го оправдава от подозренията и по двете. Той има желязно алиби за първия палеж, по това време беше извън града - сестра му току-що бе родила. А през нощта на палежа на приюта за животни беше в полицейското управление, работеше върху случая, когато дойде обаждането. В случай че не се открият нови факти, които да хвърлят нова светлина е невъзможно той да е причинил пожара или да се е обадил по телефона от Сиагьл.
Джаред я притегли, подканяйки я отново да се гушне в него.
- Можеш ли да накараш Ралсгьн да говори с теб?
- Да. - Тя положи глава върху гърдите му. - Когато се обадих на Надин, тя спомена, че ревността може да докара човек до лудост. Ако Крие не е бащата на бебето на Дани, както твърди, тогава значи е имало и друг мъж в живота й. Може би той не е знаел за Крие и когато е научил, е обезумял.
- Ще разберем причината, когато го открием. Ще стигнем и дотам, скъпа.
Тя го изгледа.
- Готова съм вече да оставя всичко това зад себе си.
- Къде живееше, преди да се върнеш тук?
- В Албакърки. Исках да бъда на място със сух климат, след като израснах сред всичкия този дъжд тук.
- Аз също харесвам сухия климат.
Погледът й омекна.
- Би ли го направил?
- Разбира се, че мога да се преместя.
- Когато напуснах Ню Мексико, си мислех, че ще мине известно време, преди да реша как да продължа.
- Тя прокара ръка по фините косъмчета на гърдите му.
- Вече мога да започна начисто. На което и да е място.
- Можем да отидем навсякъде, стига само да сме заедно.
- След пожара в мотела... осъзнах, че е можело да загубя и теб... Джаред, не искам да пропилея шанса си.
Той я прегърна силно.
- Няма да пропилеем нищо, скъпа. Абсолютно нищо.
Дарси влезе в паркинга и махна на Триш, която ги чакаше заедно с Ралсгън до отворената врата, водеща към халето, където държаха противопожарната техника.
Джаред сложи ръка върху рамото й.
- Не искам да напускаш града. Дори и приютът за животни е прекалено отдалечен. И не искам да се качваш с никого в кола, ако не караш ти. Пращай ми есемеси, когато тръгваш нанякъде, за да знам къде си във всеки един момент.
- Добре. Сега отивам да довърша огледа в мотела с Джим, след това ще се върна тук, за да разширя и допълня предварителния доклад. Ако програмата ми се промени, ще ти се обадя. - Униформата и вързаната на опашка коса й придаваха делови вид, нищо освен очите й не напомняше за ненаситната любовница отпреди няколко часа. - И ти внимавай - рече тихо.
- Винаги внимавам.
Разделиха се и няколко минути по-късно Джаред проследи с поглед пикапа, излизащ от паркинга. Караше Дарен, до нея бе седнал Ралсгьн.
- Добре ли си? - попита Триш.
- Не мога да се оплача. А ти?
- Включила съм на пълни обороти. Искам да закопчаем тая гадина.
- Започваме оттук заради един доброволец, Мич Куин. В службата са били извършени няколко подозрителни доставки, всички на името на Куин. Според инспектор Майкълс днес той трябва да е на работа.
- Чудесно. Тогава да си поговорим с него.
Откриха Куин в кухнята да разтоварва хранителни продукти. Той вдигна поглед при влизането им, навъсеното му изражение се промени в широка усмивка. С рошавата си руса коса и бледосини очи приличаше на сърфист, впечатление, усилвано и от наниза мидени черупки на врата му, подаващ се изпод отворената яка на служебната риза.