- Здрасти - приветства ги той. - Инспектор Майкълс ли търсите?
Триш също му се усмихна, но очите й останаха студени и непроницаеми.
- Търсим теб, Мич.
Той застина за миг, след това хлопна вратата на хладилника.
- С какво мога да ви помогна?
Джаред пристъпи напред.
- Трябва да поговорим за някои от доставките, които са минавали през това управление...
Куин захвърли кашона с хранителните продукти срещу него и побягна към вратата.
- По дяволите - изруга Триш.
Джаред прескочи пръснатите на пода портокали и ябълки и хукна подир него.
Дарси крачеше сред овъглените останки на мотела, докато Джим нанасяше бележки в папката си.
- Беше изготвила много добре предварителния доклад, Дарси.
- Благодаря.
Той затвори решително папката.
- Кога ще попиташ защо не съм ти споменал нищо за Милър и сестра ти по-рано?
Тя го изгледа.
- Изчаквах първо да направим огледа.
- Аха. Добре, засега приключихме. Не съм се прибирал, затова не можах да изведа Коломбо на сутрешната му разходка. Какво ще кажеш да го вземем и да си поговорим?
- Защо не? - Те се запътиха обратно към пикапа. Тя остави кашоните със събраните доказателства в каросерията и каза: - След като не си се прибирал през нощта, срещата трябва да е преминала добре.
- Да... не беше зле. Благодаря ти, че пое нещата снощи.
- Така или иначе, подробен оглед трябваше да се извърши на дневна светлина.
Двамата се качиха в колата. Дарси запали двигателя и потегли към дома му.
- Знаеш, че Крие няма нищо общо с това, което се случи с Даниел, нали? - каза Джим след малко.
Тя му хвърли осгьр поглед.
- Не мога да повярвам, че е възможно да го е направил. Не мога да повярвам, че някой от познатите ми е способен да причини такива неща на човешко същество.
Подпрял лакът на рамката на вратата, Джим облегна глава върху дланта си и въздъхна.
- Той беше прав, когато спомена, че Даниел се бе променила. Много ми е трудно да ти го кажа...
- Нищо, просто го кажи.
- Излиза, че тя се е срещала с няколко мъже едновременно.
Дарси стисна волана с всичка сила, кокалчетата на пръстите й побеляха от напрежение. Изпита почти непоносима болка при осъзнаването, че между нея и Дани бе съществувала толкова широка пропаст, без тя дори изобщо да си дава сметка.
- Продължавай.
- Мич й беше любовник.
- Какво?
Още в мига, в който зададе въпроса, Дарси осъзна, че всъщност не е чак толкова изненадана. Мич Купи беше от онзи тип работяги, надарени с чувство за хумор, които сестра й открай време бе харесвала.
- Когато разбра, че не е единствен... го понесе много тежко, направо беше полудял. За него тя беше изключително специална, той не можеше да приеме факта, че чувствата им не са взаимни. Затова отидох да говоря с Даниел, исках да я помоля, ако е решила да скъса с него, да направи раздялата им по-лека. Надявах се така да му помогна, защото той просто не беше на себе си. Тя обаче беше много ядосана, оказа се, че Мич я следял. Предполагам е имал намерение да я хване в момента на изневярата. Та тогава Даниел ми каза, че се опитвала да го разкара в продължение на седмици, и ако аз наистина се тревожа за него, да го предупредя да я остави на мира, иначе ще накара Милър да го арестува. - Джим се изкашля и продължи: - Дарен... аз блъфирах, че знам от Даниел за връзката й е полицейския началник. Когато той дойде у вас, ядосан от свързването на палежите с убийството, изведнъж се сетих как сестра ти ми каза, че Милър ще арестува Мич, ако продължи да я тормози. Тогава ми прозвуча странно. Онзи ден, като видях началника толкова разярен, нещо ми прещрака и просто реших да стрелям в тъмното.
Тя спря пред дома му и с облекчение излезе от колата. Сутринта Джаред я бе питал за Мич, зачуди се какво бе привлякло вниманието му към доброволеца.
- Възможно ли е Мич Куин да е убил сестра ми?
- Не! По дяволите, не. - Джим решително поклати глава. - Ако дори и за миг го бях заподозрял, самият аз щях да го закарам окован при Милър. Даниел често пътуваше до Сиагьл, все си мисля, че там се е запознала с убиеца си. Който и да е бил той.
Дарси сложи длан на челото си и стисна очи. Гадеше й се, невидим обръч бе стегнал гърдите й.
- Наистина се нуждая от разходка - рече тя.
- Това наистина беше много тъпа постъпка, Мич. - Триш се подпря на металната маса за разпити в полицейското управление. - Да си въобразиш, че можеш да избягаш от спринтьор като шериф Камерън.
В съседната стая Джаред наблюдаваше през двупосочното огледало как Мич Куин се бе проснал нахално върху стола си, клатейки глава.