- Здравей, момче. - Дарси приклекна и прегърна Коломбо. - Изглеждаш страхотно. Липсвам ли ти?
Енергичната немска овчарка я поздрави с излайване и близна бузата й. Тя погали едрото куче с две ръце.
Джим постави бележника си върху кухненската маса и взе каишката от лавицата до вратата.
- Разбира се, че му липсваш. Казах му, че след като нещата тук се успокоят, ще те вижда по-често.
Дарси се изправи.
- Трябва да поговоря с теб точно за нещата след успокояването.
- О? - Той закопча каишката към нашийника на Коломбо. - Давай.
- Знам, че не съм особено необходима в службата.
Той свъси вежди.
- Не е вярно.
- Добре, тогава си оттеглям думите назад - призна тя, пъхна ръце в джобовете си и леко се залюля на пети. - Но всъщност това няма значение. Въпросът е там, че ако наистина се нуждаеш от човек, който да върши моята работа досега, трябва да започнеш да си набелязваш кандидати.
- Защо?
- Защото... - Дарси си пое дълбоко дъх - .. .е време е да се върна към живота.
Хванал каишката в ръка, Джим се облегна небрежно на стената и кръстоса крака в глезените.
- Камерън ли е причината?
- Той беше искрата може би, но огънят си е мой. - Тя дръпна един от столовете на кухненската маса и седна. - Времето тече, просто лети покрай мен. От смъртта на Дани досега сякаш съм живяла в мъгла.
- И две нощи секс бяха достатъчния да я разсеят, а?
Тя повдигна рамене, после се усмихна смутено.
- Не е само секса. Има и още нещо, разбираш ли? Още нещо.
- Да, разбирам. - Той издърпа съседния стол. - И какво си мислиш? Просто да
зарежеш всичко ей-така и да побегнеш с някакъв мъж, когото познаваш едва от два дни?
- Аз зарязах всичко, когато се върнах тук. Отдавна искам да започна живота си наново, просто нямах представа как да го направя.
- Аз мисля, че нямаш представа за това, което имаш тук.
- Никога не съм била истински щастлива в Лъвския залив, Джим - напомни му тя меко. - Това е основната причина, поради която напуснах.
- И шериф Камерън няма нищо общо с твоето решение, така ли?
- Вече ти отговорих на този въпрос.
Той потърка Коломбо между ушите.
- Кога мислиш да пораснеш? Да престанеш с лекомислието си и да се заемеш с нещо сериозно?
- Извинявай, не разбрах?
- Един мъж след друг, един град след друг. Без никаква мисъл за хората, които те обичат, мислят за теб и правят всичко възможно, за да ти помогнат.
- Звучиш също като Крие - рече Дарси, изнервена от неочакваните и провокиращи думи. - Ще говорим за това по-късно, когато започнем и двамата да мислим трезво.
- Сядай.
- Не ми се седи.
- Казах ти да седнеш.
Тя го изгледа, смаяна от контраста между грубия тон и спокойния му глас и поведение. Нещо леденостудено пропълзя по гърба й.
- Какво, по дяволите, ти става?
- Направих толкова много за теб. - Той се усмихна подигравателно. - Не мислиш ли, че имам право да се ядосвам, след като ме заебаваш заради едно нафукано шерифче, което ще спре да ти го слага веднага щом се изнесе от града?
Дарси се извърна, заобиколи масата от противоположната на Джим страна и тръгна към входната врата.
Изведнъж Коломбо залая яростно. Докато каишката се увиваше около врата й, тя дочу гневен глас, идващ отвън, но не го разпозна. Политна назад, главата й се удари в ръба на масата и пред очите й настана мрак.
Джаред запечатваше в кашон съдържанието на шкафчето на Мич Купи в противопожарната служба, когато изведнъж космите на врата му настръхнаха от някаква неясна опасност. Той замря за миг, осъзнал, че само си губи времето със следа, която няма да доведе до никъде. А междувременно се бе случило нещо. Нещо лошо. Знаеше го със сигурност, смътната болка в корема никога не го беше подвеждала.
Извади телефона си и набра номера на Дарен. Включи се гласовата поща. Опита отново - същия резултат. Отиде до списъка с данните на лицата за контакт, закачен на стената, и позвъни на Ралсгьн. Когато обаче и той не отговори, Джаред бързо се върна в полицейското управление и влезе в стаята за разпити при Куин. Опря длани на масата и без излишни церемонии попита:
- Защо побягна?
- Не побягнах, аз...
- Слушай, Куин, пет пари не давам за това. Разговорът не се записва. Само двамата с теб сме.
Мич го изгледа нагло.
- На галфон ли ти приличам?
- Приличаш ми на човек, когото са натопили. Няма кой да потвърди алибито ти за нощите на палежите, в шкафчето ти има електрическа схема, сходна с използваната от Меркелсън... Разполагаме и с други улики, така че положението ти никак не е розово. - Джаред видя как лицето на Куин придобива изражение на хладна решителност и промени тактиката. - Ти се разбираш добре с Дарси Майкълс, нали така? Тя искрено се надява да получиш работа на пълен работен ден. Обзалагам се, че използва всяка възможност, за да те похвали. Нищо ли не означава това за теб? Или мислиш само за себе си?