Завладя я страх, коварен и неумолим.
Някъде в къщата се отвори врата. Дарси чу шум от стъпките на тежки обувки по дървения под. Звънецът иззвъня и стъпките замряха.
Тя успя да се изправи на колене и после стъпи на крака.
Звънецът отново наруши тишината. Последва чукане.
- Милър! Аз съм шериф Камерън.
Гласът на Джаред напълни очите й със сълзи. Протегна изтръпналите си длани към дръжката на вратата, но в този момент тя се отвори. Дарен залитна назад и падна върху леглото. Заля я вълна на облекчение, когато Джим пристъпи в стаята. После зърна пистолета в ръката му.
- Само да издадеш звук и ще застрелям Камерън веднага щом влезе -предупреди я тихо той. - Ясен ли съм?
Отвън Джаред отново почука и извика. Дарен не успя да сдържи сълзите си. Мозъкът й трескаво се опитваше да проумее какво означава безумният огън в очите на Джим. Никога не бе изглеждал по този начин, никога не я бе гледал така.
- Не може да влезе тук без прокурорска заповед -произнесе спокойно Джим, сякаш самият той не държеше оръжие. - Ако пазиш тишина, ще си тръгне и може да поживее още.
Измина сякаш цяла вечност, преди Джаред да се откаже.
Гърдите на Дарси бурно се издигаха и спускаха, пред очите й плаваха петна.
Джим вдигна пистолета и го насочи към гърдите й.
- След всичко, което направих за теб... Да те вземат дяволите! Направо ми се къса сърцето, че ми се налага да те убия още веднъж.
Джаред прокара ръка през косата си. Погледът му спря върху полицейския джип, паркиран пред къщата на Милър. Обади се в управлението и попита какъв е личният автомобил на началника.
Триш стоеше на тротоара, подпряла ръце на кръста.
- Имаме заподозрян, а Милър изчезна и го няма никакъв. Не е ли странно? -каза тя.
- Явно знае нещо, което не ни е известно.
- Възможно ли е точно той да е нашият човек?
- Не мисля. Но според мен и Куин няма нищо общо.
- Джаред се приближи до джипа и сложи ръка върху предния капак; топлината му подсказа, че автомобилът съвсем доскоро е бил с работещ двигател. - Нека да се отбием и до дома на Ралсгьн.
Дарси вдигна поглед от дулото на пистолета. Очите на Джим продължаваха да блестят налудничаво. Страхът се промъкваше по вените й като ледена вода и я пронизваше.
- Само да извикаш и ще те застрелям - предупреди я той, после протегна ръка зад врата й и разкопча стегнатата каишка, която не позволяваше на Дарен да избута гумената топка от устата си.
Тя разтвори изтръпналите си челюсти и изтласка с език зловещата запушалка навън.
- Какви ги вършиш, Джим!? Къде е Крие?
- Искаш пак да се гушкаш с него ли? След като те изрита като пачавра?
Всичко, което се случваше, беше някаква лудост. Крие не я бе изритал, тя бе приключила връзката помежду им по възможно най-внимателния начин. Бяха се разделили като приятели. Това беше известно на всички.
- Ние сме в къщата му, нали? Доколкото разбирам, той е наблизо.
- Наблизо е.
Тя си пое дъх.
- Може ли да ми махнеш и белезниците? Моля те!
- Не ми се подмазвай сега. Ти прецака всичко, като се обади в окръжното шерифство. Ако не бе потърсила помощ, нищо от това нямаше да се случи.
- Нищо от кое? Пожарите? - Долната й устна потрепери. - Дани?
- Пожарите ни събраха отново. Ти остана онази нощ у дома. А през деня работехме заедно.
От гърдите на Дарси се изтръгна задавен звук.
- Ти си палил скъпите за мен места. Искал си така да ме накараш да се почувствам уязвима, за да потърся помощ при теб.
- Камерън нямаше никакво право да се вмъква в живота ни. - Джим се облегна на дрешника, изглеждаше абсолютно отпуснат. Спокойствието му беше ужасяващо -като на човек, който всеки момент ще извърши нещо безумно.
- Хората, чиито бизнес си подпалил, са наши приятели. Те са разчитали да ги пазиш, а ти съсипа и ограби живота им.
- Не е вярно. Знам точно каква част им покрива застраховката. Могат да си възстановят бизнеса, дори да бъдат още по-добре от преди.
Тя застина с отворена уста срещу мъжа, на когото бе вярвала, шокирана от истинското му лице, което се разкриваше пред нея.
- Ти си луд.
Мускулите на челюстта му изпъкнаха.
- Може и така да е, но ти ме превърна в такъв. Дадох ти всичко, посветих живота си на теб, а ти забременя от друг. Защо, по дяволите, си мислиш, че можеш да ме разиграваш? След онова, което ти стори Милър, най-малко очаквах от теб да ми причиниш всичко това.
- Никога не съм била бременна през живота си - изстреля тя в отговор, а гневът бавно прогонваше страха й. - Аз не съм Даниел. Ти ли уби сестра ми, Джим? Ти ли я закла и направи онези ужасни неща с нея?