- Какво ще кажеш за едно кафе? - Триш Моралес рухна в стола до нея и й подаде картонената чашка, пълна с гореща течност.
- Благодаря.
- Обадих се в болницата, началникът е добре. Има сътресение, затова ще го оставят там през нощта, но ще се оправи. Извадихте късмет. Милър е искал да говори с инспектора и е отишъл до тях. Там Ралсгьн го изненадал, ударил го с метална тръба по главата и го проснал в безсъзнание. После, докато и двамата сте били в несвяст, ви натоварил в джипа на Милър и ви закарал до къщата му, където заключил с белезници началника за една тръба в банята. Останалото си го видяла сама. Вероятно планът на Ралсгьн е бил да инсценира, че Милър те е убил от ревност, а след това е приключил и със себе си. Сигурно е смятал, че по този начин ще излезе сух от водата. Така или иначе никога няма да разберем.
Дарен рязко издиша и я погледна с очи, изпълнени със сълзи на благодарност.
- Толкова се радвам.
- Камерън ще те закара у дома след малко. - Моралес я огледа. - Добре ли си? Имам предвид доколкото е възможно да бъдеш добре при такива обстоятелства.
На Дарен й беше нужно известно време да събере мислите си за някакъв разумен отговор.
- Замаяна съм. След това, което Джим направи... днес.
- Самоунищожението му е било неизбежно. Не знам дали това може да ти донесе някакво успокоение. Постъпила си по единствения възможен начин, не си имала никакъв друг избор. Жива си и това е най-важното.
Дарси завъртя топлата чаша между изтръпналите си пръсти.
- Очаквах да изпитам усещане за справедливост, когато открия убиеца на Дани. Вместо това още не мога да повярвам, че е бил Джим. Не знам дали някога ще го проумея. И Коломбо... Кучето го обичаше, но се нахвърли върху него, сякаш е непознат.
- Кучетата са по-умни от нас. Те усещат неща, които остават скрити за нас.
- Дани казваше, че не може да се има доверие на хора, които не обичат животните, но още по-малко на хора, които животните не обичат.
Моралес я потупа по коляното, после се извини и се върна към работата си.
Малко по-късно Джаред дойде при нея. Приклекна до стола й и хвана свободната й ръка, като погали с палец леките драскотини и охлузвания, причинени от белезниците на Милър.
- Хайде да те закарам у дома.
Погледът му срещна нейния и сгря сърцето й.
- Приключи ли?
- Ще се наложи да се върна, но ти трябва да вземеш гореща вана и да се наспиш. В мига, в който се освободя, тръгвам към теб.
- Свърши си спокойно работата. Знам колко държиш на нея.
- А знаеш ли колко ми липсваш, когато тя ме разделя от теб?
- Ще те чакам. - Усмивката на Дарси издаваше скрития подтекст на думите й.
Той въздъхна, видимо успокоен.
- Всичко ще е наред.
Едва сега тя проумя каква тревога е изпитвал, докато не е знаел какво става с нея.
- Да. Ще се оправя. - Тя се изправи. - Закарай ме вкъщи, за да се махна от главата ти.
Двамата тръгнаха към вратата.
- Това няма да помогне. Вече си ми влязла под кожата.
- Точно там, където искам да бъда.
Епилог
Шумът от затварянето на тежката ролетна врата на каросерията отекна гръмко в иначе тихия следобед. Дарен и Джаред проследиха с поглед отдалечаващия се камион, натоварен с всичките и вещи.
Той я прегърна.
- Остана ли нещо вътре?
- Не, качихме всичко. - Тя погледна дома, в който бе преминало детството й. Отпред на малката морава вече имаше забита табела с надпис „Продава се“, поставена от един местен агент на недвижими имоти. - Радвам се, че си тръгвам, но изпитвам и тъга. Толкова спомени ме свързват с тази къща.
- И мен - измърмори той, притиснал устни в бузата й.
Тя тихо се засмя. После, когато той я стисна в прегръдките си, подскочи леко и остана в силните му ръце със свити колене и вдигнати във въздуха стъпала като малко момиченце.
- Толкова се радвам, когато те слушам да се смееш, мила.
- Завръщам се при себе си.
- И двамата се завръщаме при себе си. - Той зарови пръсти в косата й. Сините му очи бяха ясни, изпълнени с нежна топлина, която докосваше душата й всеки път, когато го погледнеше. - По-добре да тръгваме. След няколко часа трябва да бъдем в къщата на родителите ти.
Дарси подсвирна към Коломбо. Кучето доближи и весело размаха опашка.
Край