- Между другото, Милър е куче, което лае, но не хапе. - Дарси се пресегна покрай него за шейка си и в ноздрите му нахлу аромата на топло и чисто женско тяло.
Полицейският началник беше на около трийсет и пет и очевидно прекарваше доста време във фитнеса, но не представляваше никаква опасност. Джаред беше служил шест години в Делта Форс, преди да започне работа в групата за специални операции към окръжното шерифство. Нямаше човек, когото да не е способен да осакати или убие.
- Моята партньорка ще се оправи с Милър. Дори и да я засърбят ръцете да го удуши, ще успее да се сдържи. - Той захапа бургера си, седна в един от двата стола пред бюрото й и възкликна с пълна уста: - О, Боже!
Устните й се извиха около сламката, потопена в шейка.
- Страхотен бургер, нали?
- Невероятен.
Леката й усмивка правеше желанието му почти болезнено. „Когато приключа с теб, ще се чувстваш на небето.“ По дяволите, Джаред вече беше склонен да й повярва. Тя го побъркваше, без да полага каквито и да било специални усилия. А какво ли щеше да стане, ако се постараеше?
Дарси заобиколи бюрото и издърпа горното чекмедже на шкафа за документи. Той погледна към стената, върху която бяха закрепени лавици за книги от стъкло и хром. Или градът инвестираше много в осигуряване на удобства на своите служители, или тя отделяше от заплатата си, за да украсява по такъв начин работното си пространство. Джаред беше склонен да мисли, че обикновената сгъваема маса от сив метал и столове бяха осигурени от града. Стандартният шкаф за папки също. А модулът за книгите и бюрото в същия стил си бяха нейна инвестиция - красива гледка и много секси. Отношението й към интериора означаваше, че прекарва много време тук... или че иска да се чувства като у дома си в офиса.
Погледът му спря на поставена в сребърна рамка снимка върху рафта. На нея се виждаше Дарси, далеч по-млада, с униформа на мажоретка и застанала до нея девойка - нейна двойничка, прегърнала я през рамо.
- Ти имаш сестра близначка.
Тя затвори чекмеджето и се върна до бюрото, слагайки три кафяви папки върху стъклената повърхност.
- Да.
Джаред се зачуди дали двете имат еднакъв характер. Може би Дарси беше по-невъздържаната сестра. Мисълта за това накара членът му отново да се оживи.
- Да започнем с първия пожар? - предложи тя, като се придвижи от дясната му страна.
Той продължи да яде и кимна, леко раздразнен от желанието й да преминат на професионална тема. Съзнаваше, че това е глупава реакция от негова страна. Да не усложняват нещата означаваше да не задълбават излишно и трябваше да се радва, че тя споделя неговото мнение.
Дарси измъкна най-долната папка, отвори я и започна внимателно да подрежда снимките върху плота. С изключение на една чудновата стъклена стойка за моливи и неголяма червена кутия за инструменти, нищо друго не нарушаваше девствената повърхност на бюрото.
Джаред загледа внимателно снимките от местопрестъплението. Тя започна да обяснява какво означава всяка от тях.
- Пожарът започва приблизително в десет часа вечерта. Собственикът е заключил в осем. Започнал е ето тук - тя посочи третата снимка - в коридора пред тоалетните.
- Фасадата на сградата тухлена ли е била? - попита той.
- Да. Танцовият клуб на Флоринда се нанесе в сградата на старата пожарна, след като общината премести всички граждански служби в този район. - Дарси издърпа поредната фотография от папката, която представляваше фотоувеличение с поместена отдолу мерителна линия и я постави пред него. - Виждаш ли тези сбръчкани алуминиеви стърготини? Тестът е показал следи от бял фосфор. По всяка вероятност запалителното устройство е било замаскирано в алуминиев кен от безалкохолна напитка, пуснат в кошче за отпадъци.
- Интересно.
- Знаеш ли кое си мисля, че е интересното? - Тя сложи длани върху бюрото и се приведе напред. - Този подпалвач си избира да запали тухлена постройка. Лъвският залив изобилства с красиви старомодни дървени сгради, обковани с летви, готови да пламнат като кибритени клечки, в райони, където всички останали наоколо миг след тях също ще избухнат в пламъци.