- Съществува ли някаква вероятност да се окаже, че това са палежи с цел получаване на застраховки?
- С няколко допълнителни пожара като маскировка ли? Запалителното устройство е прекалено сложно за дилетант. Нашият човек действа професионално.
- Точно така. Продължавай.
- Сграда номер две представлява стар приют за животни, изграден основно от бетонни блокове. - Дарси подреди снимките от първия пожар на купчина и ги бутна настрани, преди да отвори втората папка. Тя внимателно разпростря върху бюрото новите фотографии.
- Това място е доста далеч от пътя, но пък има много растителност. Нещата можеха съвсем да се влошат, ако преди това в продължение на няколко дни не бяха валели проливни дъждове.
Джаред придърпа една от фотографиите.
- За този пожар сте получили анонимно обаждане, нали така?
- Да.
След като той разгледа фотографиите, Дарси ги отмести настрани и му показа последния доклад за имуществени щети.
- Какво е било това място? - Той се втренчи в обгорелите безформени останки, лежащи върху пода покрай стените.
- Сладкарница. А тези изкривени гротески представляваха навремето пластмасови стелажи, върху които държаха сладкишите. Сладкарницата е в съседство с един магазин за украшения. За късмет модерната им противопожарна алармена инсталация мигновено е реагирала. Магазинът пострада съвсем малко.
Джарет се изправи и отиде до закрепената на стената карта, на която бяха залепени три стикера.
- Това ли са местата, където са станали пожарите?
- Да.
Той я чу как връща обратно папките на местата им, докато изучаваше случайните наглед места на палежите. Съвсем различни части на града, съвсем различни видове сгради. Допи шейка и каза:
- Да тръгваме към танцовото студио.
- От тогава са минали три седмици. Не са останали никакви следи.
- Не става въпрос за доказателства. - Джаред посрещна погледа й, докато тя се изправяше. - Нашият човек е видял нещо в тези цели, което ние не сме успели. Ако искаме да предскажем следващите му ходове, ще се наложи да проумеем какво е привлякло вниманието му.
- Гледах и изследвах всичко. Не видях абсолютно нищо, освен някакъв произволен хаос.
- Една нова гледна точка няма да навреди.
Изведнъж той проумя, че Дарси няма желание да се върне на мястото на пожара. Зачуди се каква ли е причината, надяваше се реакцията й на място да му подскаже някакво възможно обяснение.
- Привет.
Джаред се обърна към отворената врата. Облегнат небрежно на касата, стоеше мъж в униформа, състояща се от бяла риза с къс ръкав и морскосини панталони -същата като тази на Дарси с изключение на няколко допълнителни нашивки върху ръкавите.
- Привет, Джим. - Тя бързо ги представи един на друг.
Джеймс Ралстън, главен инспектор в противопожарната служба на Лъвския залив се изпъна и стисна ръката на шерифа, премервайки го с поглед.
- Току-що чух, че Дарси е извикала тежката артилерия. Надяваме се да ни помогнете да пипнем това копеле.
- Работим по въпроса.
- Защо не отидете двамата? - обърна се Дарси към шефа си. - Шериф Камерън иска да огледа танцовия клуб. Ти ще му бъдеш в по-голяма помощ от мен.
- По-добре да отидеш ти. - Очите на Ралстън омекнаха, както винаги когато я гледаше. - Аз и без това нямам време. Кметът ме накара да направя повторен щателен преглед на всички обществени сгради, като част от планираната проверка на противопожарните системи.
- Паниката плъзва - измърмори тя, докато изваждаше връзка ключове от джоба си. - Не им позволявай да те държат цяла нощ там.
- Няма, но може и да закъснея. Влизай вътре, ако още не съм се прибрал.
Тя поклати глава.
- Благодаря ти. Няма нужда.
Ралстън се навъси и попита:
- Сигурна ли си?
- Не се тревожи за мен, няма проблем.
- Добре тогава. Довиждане до утре.
Мъжът излезе, но челюстите на Джаред продължаваха да бъдат стиснати.
- Малко е стар за теб, не намираш ли?
Дарси спря за миг, докато заобикаляше бюрото.
- Извинявай, не разбрах?
- На колко е? Четирийсет? Четирийсет и пет?
- Това не ти влиза в работата. - Тя го подмина и тръгна към вратата.
По дяволите, тази стоманена нотка в гласа й го възбуждаше още повече. Тъкмо бе успял да се съсредоточи върху работата, вместо да обръща внимание на сексуалното й излъчване, когато тоя Джим Ралстън цъфна и всичко отиде на кино с тъпите му игри на маркиране на територията.
Джаред тръгна след нея.
- Колко време мина, откакто се разделихте?
- Достатъчно.