- За теб може би. Но не и за него.
- На съвсем грешен път си. - Тя прекрачи прага на отворената врата и се озова на паркинга, поемайки към един пикап с емблемата на градската община върху вратата. - Джим бе плътно до мен по време на един много труден период от живота ми. Връзката ни не беше сериозна и всичко приключи преди почти две години - не че това ти влиза в работата.
- Не ми влиза, по дяволите - изстреля той в отговор, докато заобикаляше колата. - Но ако бившият ти приятел ще ми създава неприятности, имам право да знам още сега.
- Той не е проблем. Забрави го - отвърна Дарси, отвори вратата на пикапа и се настани на шофьорското място.
- Намекът му да нощуваш при него беше адски жалък - рече той, когато седна до нея.
- Извинявай, но нямаш абсолютно никакво право да ме разпитваш за личния ми живот. Както и да се месиш в него. Ти си само едно възможно приятно прекарване на няколко часа от времето ми, нищо повече. А дори и това все още не е ясно в момента.
- О, така ли? - Джаред погледна часовника си, после затръшна вратата. - Да вървим тогава, чака ни още работа.
Беше четири и половина.
Трета глава
Дарси се намести зад кормилото и вкара ключа в стартера със замаяна от мисли глава. Не можеше да остави Джаред Камерън да води играта. При най-малката проява на слабост от нейна страна той щеше да я прегази като товарен влак. А пък алтернативата - да изпусне такъв мъж - изобщо не беше вариант, който заслужава повече от секунда внимание. Тя го желаеше. До невъзможност. Направо обезумяваше, ако трябваше да бъде честна пред себе си. Така че колкото и да беше арогантен и дразнещ, тя беше склонна да се примири с поведението му на социопат, ако това беше достатъчно, за да легне с него.
Докато стигнат до останките от танцовия клуб на Флоринда, и двамата мълчаха. Погледът на Джаред се стрелкаше вляво и вдясно през предния прозорец, поглъщайки градския пейзаж. Успяваше да фокусира детайлите с някаква напрегнатост, която рязко го отличаваше от останалите служители на закона, с които тя се бе срещала. Беше свръхактивен и попиваше всичко. Когато ходеше, се движеше с походка на хищник, с максимално икономични движения и лека стъпка. И никога не сваляше гарда.
Перфектният мъж ловец. Точно това беше той. Някой беше похарчил много пари, за да го обучи до такова съвършенство. Армията, най-вероятно.
Тя паркира на улицата пред студиото и излезе от колата. На паркинга вече имаше булдозери и огромни камиони за отпадъци, които събираха отломките. Стомахът й се сви от мъка, но пое дълбоко дъх и застана до Джаред на бордюра. Той бавно се завъртя, оглеждайки района.
Дарси събра сили и навлезе в останалите без покрив развалини, опитвайки се да си припомни как бе изглеждало мястото навремето. Бе обзета от тъга. Не бе идвала тук от детските си години. Избледнелите й спомени бяха слаби отблясъци от отдавна отминали времена, когато двете с Даниел се бяха съревновавали тук една с друга и бяха споделяли мечтите си да станат балерини.
- За възрастни или за деца? - попита Джаред, прекъсвайки унеса й.
- Не те разбрах? - Тя го изгледа.
Очите му се присвиха.
- Как си? Не ми изглеждаш много добре.
- Нищо ми няма.
- Стегни се малко. Струваш ми се... - той се навъси - тъжна.
- И за възрастни, и за деца - отвърна тя, пренебрегвайки поканата за интимен разговор. Съвземаше се с всяка изминала секунда. Благодарение на него и аурата на сила и сигурност, която го заобикаляше. - И за всички стилове, от балет до хип-хоп.
- Танцувала си тук.
Това не беше въпрос. Тя въздъхна, осъзнала, че не може да скрие нищо от вниманието му.
- Много отдавна.
Джаред кимна. Дланите му се отпуснаха върху бедрата, докато оглеждаше руините на сградата.
- Като имам предвид мащабите на градчето ви, предполагам, че групите не са били големи.
- От пет до петнайсет души. Собствениците са били професионални танцьори навремето. Идваха желаещи от цялата страна. - Тя посочи към старомодния мотел от другата страна на улицата. - Правеха резервации за хората извън града, които идваха да се записват за курсовете.
- Ще трябва да се поразровим малко сред тия бивши курсисти.
- Полицейският началник работи по въпроса.
Джаред кимна.
- Значи и Моралес се занимава с това. - След въпросителния й поглед поясни: -Моята партньорка.
Тя наблюдаваше как той обхожда с поглед обгорелите тухлени стени, а студените му очи попиват всяка подробност. Сърцето й се свиваше от тази нежелана среща с миналото, но успяваше да се владее и отговаряше на въпросите му.