— Винаги съм казвал, че „Сексът и градът“ дава лоши модели за подражание — рече Руук.
Очоа взе листа от Хийт и каза:
— Говорих с един авер от Отдела за борба с порока. Кимбърли, Саманта или която е там, се присламчила към някакъв тип, редовен клиент, и се оженили. Била на двайсет, а той — на шейсет и осем, фрашкан с пари Чичко-паричко бил наследствен богаташ от Гринич и искал да я води в яхтклуба си, затова…
— Нека позная — рече Руук. — Взел й е Хенри Хигинс. — Това предизвика празни погледи от Роуч.
— Аз говоря музикално-театърски — каза Хийт. Заедно с анимационните филми, Бродуей бе начинът, по който Ники бягаше от уличната си работа… когато съумееше да си намери билет. — Значи, че новият й съпруг е поръчал на стриптийзьорката ни учител по представителност.
Руук добави:
— И се ражда Кимбърли Стар.
— Съпругът й умира, когато тя е на двадесет и една. Знам какво си мислите, проверих. Естествена смърт. Инфаркт. Оставя й един милион долара.
— И апетит за още. Добра работа, детектив. — Очоа грабна поничка в чест на победата си, а Хийт продължи: — Двамата с Роули я следете. По-отдалеч. Предпочитам да не избързвам, докато не видя какво ще излезе на другите фронтове.
Още преди години Хийт научи, че детективите са най-вече черноработници — въртиш телефони, тършуваш из папки и ровиш в базата данни на отдела. Предният следобед се бе обадила на адвоката на Стар и детективи, работещи по оплаквания срещу частни лица — бяха й доставили една папка имена, заплашвали живота на жертвата. Взе чантата си и излезе, решавайки, че е време да покаже на писача как се работи по случай, само че не успя да го открие.
Почти го бе отписала, когато се натъкна на него в лобито на участъка, извънредно зает. Изумително сексапилна жена приглаждаше якичката на ризата му. „Невероятната“ се изсмя шумно, изписка „О, Джейми!“ и свали от главата си марковите си тъмни очила, за да разроши дългата до раменете й гарвановочерна коса. Пред очите на Хийт тя се приведе, за да прошепне нещо, притискайки към него чашките си, размер D. Той не се отдръпна. Какво правеше Руук, реклами за парфюм с всяка проклета жена в града? Хийт се спря. „Защо ме интересува?“ — помисли си. Смущаваше я, че това я смущаваше. Разкара го от мислите си и излезе навън.
— Е, какъв е смисълът на упражнението? — попита той по пътя към центъра.
— Нещо, което ние, професионалните разследващи детективи, правим. Нарича се разследване. — Хийт извади папката от джоба на вратата и му я подаде. — Някой е искал Матю Стар мъртъв. Неколцина от тези тук са стигнали до истински заплахи. На други просто им е бил неудобен.
— Значи ще ги елиминираме един по един?
— Ще задаваме въпроси и ще следваме отговорите. Понякога изваждаш на светло заподозрени, понякога научаваш нещо, което те повежда в съвсем друга посока. Онова там още един член на фенклуба „Джеймисън Руук“ ли беше?
Руук се подсмихна.
— Бри? О, не, по дяволите.
Подминаха още няколко сгради в мълчание.
— Защото имаше вид на голям фен.
— Дума да няма, Бри Флакс е голям фен. На Бри Флакс. Пише на свободна практика за местните лъскави списанийца и все дебне някое истинско престъпление, което да превърне в книга на мига. Знаеш, свалено направо от първа страница. Онова представление там беше, само за да ме накара да изсипя нещо за Матю Стар.
— Изглеждаше… съсредоточена.
Руук се усмихна.
— Впрочем, пише се Ф-л-а-к-с, в случай, че искаш да провериш.
— И какво значи това?
Руук не отговори. Само й се усмихна така, че тя се изчерви. Извърна глава и се престори, че гледа движението на улицата, притеснена какво може да е видял на лицето й.
На последния етаж на „Марлоу“12 нямаше топлинна вълна. Насред комфортния хлад на ъгловия си офис, Омар Ламб слушаше записа от заплашителния си телефонен разговор с Матю Стар. Спокоен, отпуснал длани на кожения си бележник, докато дигиталният диктофон вибрираше, а от него се носеше гласът на му, разярен, докато псува като невидял и описва в детайли какво ще стори на Стар, включително къде точно ще му завре най-разнообразни хладни и огнестрелни оръжия и селскостопански приспособления. Когато приключи, той се пресегна, изключи диктофона и не продума. Хийт разгледа бизнесмена, който работеше в същата сфера като Стар: тялото му на фитнес-маниак, хлътналите бузи, погледа „мъртви сте за мен“. От невидими отдушници шушнеше преработен въздух. За пръв път от четири дни й стана хладно. Напомняше й на моргата.