— Искаш ли да научиш нещо, докато се возиш с нас? Вслушвай се. Това е полицейската работа. Убийците не се разхождат с препасан кървав нож, а взломаджиите не обират домове в костюми от улица Сезам. Разговаряш. Слушаш. Разбираш дали крият нещо. Или пък ако внимаваш, разбираш нещо ново за случая.
— Какво например?
— Това например.
Спряха. Строежът на Стар на Единадесето авеню в долен Уест сайт бе мъртъв. Почти обед и никакви признаци на работа. Нито пък следа от работници. Хийт паркира на пръстта между бордюра и шперплатовата ограда край строежа. Когато излязоха, рече:
— Чуваш ли каквото и аз?
— Нищо.
— Именно.
— Ей, госпойце, затворено е, трябва да си ходите. — Мъж с каска, гол до кръста, се упъти към тях, вдигайки облаци прах, докато те се промушваха между двете вързани с верига части на портата. С тази му походка и корем, Хийт си го представяше насред глутница домакини от Ню Джърси, които мушкат десетачки в банските му.
— И ти, приятел — каза на Руук. — Adios.
Хийт извади значката и голия до кръста измърмори „Да го е…“
— Bueno — отвърна Руук.
Ники Хийт отиде до мъжа.
— Искам да говоря с бригадира ви.
— Не мисля, че може да стане.
Тя постави длан зад ухото си.
— Да ме чу да питам? Не, определено не мисля, че беше въпрос.
— О. Боже мой. Джейми? — Гласът се чу от другия край на двора. На прага на една каравана, облечен в анцуг и с тъмни очила, стоеше слабоват мъж.
— Ееей! — извика Руук. — Дебелия Томи!
Мъжът им махна да отидат при него.
— Хайде, бързо, оня климатик вътре не охлажда цял Ню Йорк.
В огромната каравана Хийт седна заедно с Руук и дружката му, но не на предложения стол. Макар в момента да нямаше заповеди срещу него, Томазо Николози — „Дебелия Томи“, — командваше биячите на една от нюйоркските фамилии и предпазливостта на Ники й подсказваше да не се набутва между масата и стената. Зае един от външните столове и го измести, тъй че да не е с гръб към вратата. По усмивката, на Дебелея Томи му личеше, че знае точно какво прави тя.
— Какво се е случило с теб, Томи? Не си дебел.
— Жената ме кара да броя калориите. Боже, детектив, откога не сме се виждали? — Той свали очилата си и обърна подпухнали очи към Хийт. — Преди няколко години Джейми правеше статия за нашия живот в Стейтън айлънд. Поопознахме се, сторя ми се окей като за репортер и каква стана тя — направи ми малка услуга. — Хийт се позасмя слабо, а Томи силно. — Не се тревожи, детектив, беше законно.
— Убих двама-трима, нищо повече.
— Шегобиец. Голям шегобиец е, нали?
— О, Джейми? Да, направо няма спиране — отвърна тя.
— Окей — рече Дебелия Томи. — Виждам, че не сте се отбили да си хортуваме, тъй че давайте. Двамата с Джейми ще наваксваме по-късно.
— Това е строеж на Матю Стар, нали?
— Беше, до вчера следобед. — Хитрецът14 имаше от онези лица, постоянно изразяващи едновременно заплаха и веселие. С този си отговор или се шегуваше или просто излагаше факт.
— А каква е ролята ти тук?
Той се отпусна назад, в стихията си.
— Консултант по работата.
— Забелязвам, че работа няма.
— Точно. Спряхме преди седмица. Стар ни прецака. Знаеш, не ни плати според, ъ, споразумението.
— Какво споразумение имахте, г-н Николози? Тя знаеше пределно ясно какво е. Наричаха го с много имена, най-често неофициална „такса строителство“. Тарифата беше два процента. Не отиваше за държавата.
Той се обърна към Руук.
— Харесва ми гаджето ти.
— Повтори го и ще ти строша коленете — рече тя. Той я изгледа, явно реши, че тя ще изпълни заканата си и се усмихна.
— Не ти е гадже, значи, а?
Руук потвърди, като кимна леко.
— Хм — каза Дебелия Томи, — заблудихте ме. Така или иначе, дължа на Джейми голяма услуга, затова ще ти отговоря. Какво споразумение ли? Да го наречем такса за ускоряване на строежа. Да, така става.
— Стар кога спря да плаща, Томи? — попита Руук. Този път Хийт посрещна включването му с облекчение. Понеже нямаше значка, можеше да подходи от невъзможни за нея ъгли. Нещо като добро ченге/никакво ченге.
— Хей, човече, онзи беше удавник. Каза, че е и проверихме. Толкова дълбоко под вода, че сигурно е имал хриле под бялата якичка. — Дебелия Томи се засмя на собствената си шега и добави: — Не ни е грижа.
14
Хитреци — от англ. wiseguys, прякор на членовете на италиано-американската мафия. — Б.пр.