— Удобно ли е?
— На телефона ми пише, че звъниш от участъка. — Уклончив отговор. Всъщност, въобще не й отговаряше. Можеше да го заплаши с „животните в ареста“.
— Работата на полицая няма край и така нататък. Пишеш ли?
— В един седан съм. Връщам се от страхотна вечеря в Балтазар. — Последва мълчание. Бе му се обадила, за да го избъзика — как стана така, че ролите се обърнаха?
— Ще ми дадеш оценка на ресторанта друг път, обаждам се по работа — рече му тя и в същото време се чудеше дали фенката с потника знае, че на места като „Балтазар“ не се носят изрязани дънкови шорти. — Обаждам се да ти кажа да не идваш за сутрешната среща. Отложи се.
— Отложила се е? Това е ново.
— Планът беше утре сутрин да подготвим втори разговор с Кимбърли Стар, само че вече е под въпрос.
Руук звучеше прекрасно обезпокоен.
— Как така? Трябва да се върнем при нея. — Тонът му и харесваше толкова, че не се чувстваше виновна, че си играе с него. — Причината да я видим е да разгледаме вчерашните кадри от камерата на Гилфорд, но няма как да се добера до тях без заповед. Късмет е да намерим някой съдия по това време. — Хийт си представи подводна сцена от рекламите на спортен риболов, на които се бе нагледала в безсънните си нощи: костурът отваря уста, за да налапа специалната марка супер-примамка.
— Познавам един съдия — отвърна Руук.
— Забрави.
— Хоръс Симпсън.
Ники вече крачеше напред-назад, опитвайки се да пази тона си сериозен.
— Чуй ме, Руук. Стой настрана.
— Ще ти звънна пак.
— Руук, казвам ти, недей — каза тя с най-отработения си заповеден тон.
— Знам, че е още буден. Сигурно гледа софт порно канала. — И точно докато Руук затваряше. Ники чу на заден план да се изхилва жена. Бе получила каквото иска, но ситуацията не се оказа недвусмислената победа, която си беше представяла. Но защо й пукаше?
На следващата сутрин в десет, насред лепкавата жега, която таблоидите наричаха „Летливото лято“ Ники Хийт, Роуч и Руук се събраха под навеса на Гилфорд с два плика от по дванадесет снимки от камерата в предверието. Хийт остави Роули и Очоа да покажат едните на портиера, а тя и Руук влязоха, за да отидат на срещата с Кимбърли Стар.
Още щом се затвориха вратите на асансьора, той започна:
— Няма защо да ми благодариш.
— Защо да ти благодаря? Изрично ти казах да не звъниш на съдията. Както обикновено, правиш каквото искаш, с други думи — обратното на това, което ти кажа.
Той се поспря, за да осмисли верността на аргумента и накрая каза:
— Нямаше защо да благодариш. — После отново си отвори гагата: — От подтекста е. Леле, тази сутрин от подтекст не се диша, детектив Хийт.
Гледаше ли въобще към нея? Не, облегнат назад се радваше на светещите номера на етажите, само че ти въпреки това се чувстваше като на рентген и не знаеше какво да каже. Стигнаха шестия етаж и прозвъняването на асансьора най-сетне я спаси. Проклет да е.
Когато Ноа Пакстън отвори вратата на апартамента. Ники си отбеляза наум да провери дали той и вдовицата спят заедно. По време на разследване нямаше теми табу, а не си ли струваше да се провери догадката и съпругата-трофей, жална за пари, и човека дърпащ конците на финансите, които замислят убийство под завивките? Но когато го видя, каза само:
— Това е неочаквано.
— Кимбърли закъснява, на козметик е — каза Пакстън. — Дойдох да оставя някои документи, за да ги подпише, и ме помоли да ви правя компания, докато дойде.
— Добре, че е толкова съсредоточена да намери убиеца на съпруга си — каза Руук.
— Добре дошли в моя свят. Вярвайте ми. Кимбърли не е на „ти“ със съсредоточаването. — Детектив Хийт се опита да разгадае тона му. Наистина ли го бе яд или се прикриваше?
— Докато чакаме, искам да ти покажа няколко снимки. — Хийт намери същия стол, на който седя последния път, и извади плика. Срещу нея на дивана седна Пакстън и тя разпредели два реда снимки на лакираната червена масичка за кафе пред него. — Внимателно разгледай всеки от тези хора. Кажи ми, ако някой ти изглежда познат.
Пакстън разгледа всяка от десетината снимки. Ники направи каквото правеше винаги в такива случаи — наблюдаваше наблюдаващия. Той бе методичен, започна с горния ред, отдясно наляво, след това долния, без прекомерни паузи, равномерно. Безстрастно, тя се замисли дали бе такъв и в леглото и отново се сети за непоетия път към предградията и по-приятното ежедневие.