— Всяка друга колекция, която съм виждала, има… не знам, някаква тема, или обща атмосфера или… опитвам се да кажа, че…?
— Има вкус? — прекъсна я Пакстън. Сега, когато вече бе прекосил границата с бившия си шеф, можеше безогледно да стреля по него. При все това сниши глас и се огледа, сякаш ще му се наложи да бяга от мълнии, задето говори лошо за мъртвите. Въпреки това го стори: — Ако търсите смисъл или връзка в колекцията му, няма да ги намерите, поради един неизбежен факт. Матю бе вулгарен. Не познаваше изкуството. Познаваше цената му.
Руук се приближи до Хийт и рече:
— Май че, ако продължаваме да търсим, ще открием Кучетата — покерджии, — което я разсмя. Дори Пакстън си позволи да се посмее. Когато вратата се отвори и Кимбърли Стар се понесе през нея, всички млъкнаха.
— Извинявайте, че закъснях. — Хийт и Руук я зяпнаха, без почти да прикриват неверието си. Лицето й бе подпухнало от ботокс или някакви други козметични инжекции. Неестествено подутите й бръчици около устата само се подчертаваха от червенината и следите от синини. По челото й личаха подутини, подобни на легнали полицаи, изпълващи бръчките й — като че ли пред очите им растяха все повече. Жената изглеждаше, сякаш се е катурнала с носа напред в гнездо на стършели. — На Лексингтън не работеше светофарът. Проклета топлинна вълна.
— Оставих документите на бюрото в кабинета — каза Ноа Пакстън. Вече държеше с една ръка куфарчето, а с другата натискаше бравата. — Имам за много недовършени неща да се погрижа в офиса. Детектив Хийт, ако ви трябвам за нещо, знаете как да ме откриете.
Зад гърба на Кимбърли той подбели очи и така поля със студен душ теорията за това, че спят заедно, макар че Ники щеше все пак да я провери.
Кимбърли и детективът заеха същите места както през деня на убийството. Руук реши да не сяда на избродирания стол от онзи ден и седна на фотьойла до г-жа Стар. Вероятно, за да не се налага да я гледа, помисли си Ники.
Лицето не бе единствената промяна. Носеше възкъсичка черна рокля с презрамки, марка Ед Харди, върху която бе нарисувана червена роза и надпис „Посветена на любимия ми“. Е, поне бе в черно. Кимбърли започна грубо, сякаш Хийт й пречеше на остатъка от деня.
— Е? Казахте, че трябва да гледам някакви неща?
Хийт не приемаше нещата лично. Тя преценяше, не съдеше. Прецени, че встрани от момента с „личната скръб“, Кимбърли Стар се отнася с нея като с наемен работник и Ники трябваше бързо да размени властовите позиции.
— Г-жо Стар, защо ме излъгахте за местонахождението си по време на убийството на съпруга ви?
Балонестото лице на жената още можеше да изразява емоции донякъде — една от тях беше страх. На Ники Хийт това й хареса.
— Какво имате предвид? Да лъжа? Защо да лъжа?
— Ще стигна дотам, когато съм готова. Първо, кажете ми къде сте била между един и два следобед, защото не сте била в Дайно-байтс. Излъгахте.
— Не съм. Бях там.
— Оставила сте там сина си и бавачката му и сте си тръгнала. Вече имаме свидетел. Да помитам ли и бавачката?
— Не. Вярно е, тръгнах си.
— Къде бяхте, г-жо Стар? Този път ви съветвам да сте искрена.
— Добре. Бях с мъж. Срамувах се да ви кажа.
— Кажете ми сега. Какво имате предвид, с мъж?
— Мале, ама си кучка! Спях с един мъж, окей? Доволни?
— Как се казваше?
— Не може да си сериозна.
Изражението на Ники определено можеше да показва емоции. Показа й, че е много сериозна.
— И не казвайте Бари Гейбъл. Той ни каза, че сте му вързала тенекия. — Кимбърли зяпна. — Бари Гейбъл. Знаете, мъжът, който ви нападна на улицата. Казала сте на детектив Очоа, че е някакъв крадец и че не го познавате?
— Имах връзка. Съпругът ми току-що беше умрял. Срамувах се да кажа.
— Сега, Кимбърли, ако сте преодоляла свяна си, кажете ми за тази друга връзка, за да потвърдя местонахождението ви. И, както вече несъмнено сте се досетила, ще проверя.
Кимбърли й даде името на лекар, Кори ван Пелд. Да, той е, каза тя, и да, при него отишла и тази сутрин. Хийт накара г-жа Стар да продиктува името му и го записа в тефтера си заедно с телефонния му номер. Кимбърли каза, че го срещнала, когато преди две седмици отишла да й прегледа лицето и между тях се случила магия. Хийт се обзалагаше, че магията е била в панталоните му, а именно — портфейла му, но премълча. Замоли се Руук да прояви същия такт.