Срещата така и така не бе започнала на приятелски начала, затова Ники реши да продължи. След няколко минути Кимбърли щеше да гледа снимките и детективът искаше да се замисли, преди да лъже, или така да е смутена, че да го прави лошо.
— С вас човек за много неща не може да е сигурен.
— Това пък какво трябва да значи?
— Ти ми кажи, Лалдомина.
— Моля?
— И Саманта.
— Ей, да не почваш с тия работи, чу’аш ли?
— Еха, колко готино. Чист лонгайлъндски акцент. — Обърна се към Руук. — Виждаш ли какво прави стресът? Забравяме училището по обноски.
— Първо, името ми по документи е Кимбърли Стар. Не е престъпление да си смениш името.
— Помогни ми: защо Саманта? Представям си те с естествения ти цвят, по-скоро Тифани или Кристъл.
— Ченгетата все обичате да ни тормозите, задето се оправяме както можем. Човек трябва да прави каквото може, нал’ тъй?
— Затова си говорим. За да разберем кой какво е могъл и какво е направил.
— Ако това значи, убила ли съм мъжа си… Боже, не мога да повярвам, че го казах… ами, не, не съм. — Зачака Хийт да й отговори нещо, но Ники си мълчеше. Нека се чуди и мае, помисли си. — И мъжът ми си е сменил името, това знаехте ли го? През осемдесетте. Отишъл на семинар по брандиране и решил, че името му му пречи. Брус Дилей. Казваше, че думите строителство и Дилей23 не продават добре, затова проучил различни имена, кое можело да му помогне. Знаете, позитивно, да вдъхновява самоувереност. Направил списък с имена като Чемпиън и Бест. Избрал Стар и му добавил още едно „р“ накрая24, за да не звучи фалшиво.
Подобно на предния ден, когато прекоси разкошното предверие и се озова в призрачните офиси, в ума на Хийт поредното парче от публичния имидж на Матю Стар се пропука и падна.
— А как му е хрумнало „Матю“?
— Проучвания. Наел фокус-групи, за да види кое име, което пасва на вида му, вдъхва доверие у хората. И какво, ако съм си сменила и моето? Голяма работа, мамка му.
Детектив Хийт реши, че от тези въпроси е изстискала колкото е възможно и бе доволна, че поне има прясно алиби за проверяване. Извади снимките. Докато ги излагаше и казваше на Кимбърли да не бърза, жената я прекъсна и посочи третата снимка.
— Този тук. Познавам го. Това е Майрик.
Ники почувства леката тръпка, като от парченце домино, което аха-аха ще падне.
— И откъде го познаваш?
— Беше букмейкърът на Мат.
— Майрик първо име ли е, или фамилия?
— Ама днес нямаш спиране с тия имена, а?
— Кимбърли, този човек може да е убил съпруга ти.
— Не знам кое име му е. Беше просто Майрик. Поляк, май. Де да знам.
Ники я накара да погледне останалите снимки, ала не получи други имена.
— Сигурна ли си, че съпругът ти е залагал при този мъж?
— Да, защо да не съм сигурна?
— Когато Ноа Пакстън разгледа тези снимки, не го разпозна. Ако той плаща сметките, защо не би го познал?
— Ноа? Отказваше да се занимава с тази част. Трябваше да дава на Матю парите, но винаги гледаше на другата страна. — Кимбърли добави, че не знае нито адреса, нито телефона на Майрик. — Не, виждах го само, когато се появяваше на вратата вкъщи или в някой ресторант.
Хийт щеше да провери отново на рецепцията на Стар, както и личния му бележник и блекбърито му за някое кодирано съобщение или архив от разговори. Но име, лице и занимание бяха добро начало.
Докато оформяше снимките обратно в купчинка, тя каза на Кимбърли, че не е предполагала, че знае за навиците на съпруга си.
— Хайде сега, една съпруга винаги знае. Знаех и за другите му жени. Знаете ли колко Флажил25 съм пила през последните шест години?
Не, на Ники не й трябваше да знае. Но попита сеща ли се за имена на някои бивши любовници на съпруга й. Кимбърли отвърна, че повечето изглеждали като момичета за една нощ или някой уикенд в казиното — не знаела как се казват. Само с една били по-сериозни, млада служителка в маркетинга му. Започнало преди три години и продължило шест месеца, след което момичето напуснало компанията. Кимбърли даде на Ники името на жената и адреса й, написан върху любовно писмо, което пресякла.