— Полиция, не мърдай — каза тя.
По стъпалата зад него търчеше Очоа. Без път за бягство назад, мъжът тръгна покрай Хийт, към въртележките. Тя му препречи пътя и той се опита да я избута за рамото. Тя стисна китката му, за да охлаби хвата му, а с другата си ръка го хвана за трицепса и го премести така, че той се оказа с гръб пред нея и не можеше да я удари или сграбчи отново. След това хвана колана му, впримчи с крак глезена му и го свали на земята. Той се строполи тежко. Докато онзи пъшкаше, Хийт подпря с крак врати му и издърпа към себе си китката, както я бе учил един неин добре познат бивш морски тюлен. Онзи се опита да се надигне, посрещна дулото на пистолета й.
— Давай — рече тя.
Железния човек отпусна глава обратно на мръсните плочки и така се приключи.
— „Давай“. Не става много за цитиране — каза Руук по пътя към участъка.
— Казах ти да чакаш в колата. Никога не чакаш в колата.
— Реших, че може да ти трябва помощ.
— От теб? — попита тя с насмешка. — Не бих посмяла да изложа на риск крехките ребърца.
— Нужна ти е помощ. От писател. За броени секунди просваш тип като този зад нас и се сещаш да кажеш само „давай“?
— Че какво й е на репликата?
— Съжалявам, детектив, нещо не ми достига. — Руук й хвърли поглед през рамо, към закопчания Железен човек, който се взираше през прозореца към една реклама на „Флаш денсърс“29 върху преминаващо такси. — Всъщност, по-скоро добре, че не добави „Оправи ми деня.“30
— Радвам се, че си доволен, Руук. Така знам, че си върша работата.
В участъка, в сумрака на стаята за наблюдение нахлу лъч флуоресцентна светлина, докато Джеймисън Руук влизаше при Хийт и двамата й партньори.
— Имам предположение кой е писал „It’s Raining Men“. Готов ли си? — попита Очоа. След следобедния арест настроението бе видимо по-добро. Част от причината бе адреналинът, друга — усещането, че ще са приключили със случая, ако двамата задържани са очистили Матю Стар.
Руук кръстоса ръце и се подсмихна.
— Да чуя.
— Доли Партън.
— Уф — изстена Руук, — знаех си, че трябва да заложа пари.
— Подскажи, де — каза Роули.
— Жив е.
— Подскажи още — додаде Очоа.
На Руук това му се услаждаше все повече и затова като водещ на телевизионна игра обяви:
— Този прочут съкомпозитор е мъж и всеки ден се появява по телевизията.
— Ал Роукър — извика Роули.
— Отличен опит. Не.
— Пол Шафър — каза Хийт.
Руук не успя да скрие изумлението си.
— Точно така. Налучка ли, или знаеше?
— Ха сега, де. Твой ред да познаваш. — Тя му отвърна с усмивка, която изчезна толкова бързо, колкото се бе появила. — О, и знаеш ли какво печеля? Докато си върша работата, ти ще чакаш от другата страна на стъклото.
Практиката на Хийт подсказваше да държи двамата заподозрени разделени. От арестите насам двамата не се бяха виждали, за да не си синхронизират версиите и алибитата. Първо щеше да разпита Майрик, букмейкъра. Наистина приличаше донякъде на невестулка — дребен, под един и седемдесет, с тънки ръчици, сякаш взети от някоя фигурка от клечки. Избра него пръв, защото той бе известният от двамата и вероятно — ако можеше да се говори за нещо такова, — мозъкът на екипа.
— Майрик — започна тя. — Това е полско име, нали?
— Полско-американско — отвърна той със съвсем лек акцент. — Дойдох през 1980 г., след като стана онова, което нарекохме пристанищната стачка в Гданск.
— Вие, с други думи ти и Лех Валенса?
— Точно така. Солидарност, нали тъй?
— Майрик, бил си на девет.
— Няма значение, в кръвта ми е, нали тъй?
По-малко от минута с него и вече й бе ясен. Пилееше време. Дружелюбен тип, който не спира да говори, но така и не казва нищо. Ако продължаваше да кръжи край него, щяха часове наред да си плямпат, а тя — накрая да излезе с главоболие, но без никаква информация. Затова реши да го притисне, доколкото може.
— Знаеш ли защо те прибрахме?
— Това да не е като да ме отбият от пътя и ченгето да пита колко съм бил бързал? Не мисля.
— И преди са те арестували.
— Да, няколко пъти. Май имате списък, нали? — Кимна с дългия си нос към папката върху металната маса и после я погледна с очи, толкова хлътнали в черепа и така близо едно до друго, че изглеждаха почти кръстосани. „Невестулка“ всъщност бе по-скоро комплимент.
30
„Давай. Оправи ми деня.“ — от англ. „Go on. Make my day.“, легендарна реплика на Мръсния Хари. — Б.пр.