— Защо онзи ден си ходил Гилфорд?
— Гилфорд, на 77-а Уест? Много хубава сграда. Направо дворец, нали тъй?
— Защо си бил там?
— Бил ли съм?
Тя удари с длан по масата и той подскочи. Добре, помисли си Хийт, да сменим темпото.
— Стига глупости, Майрик. Имам свидетели и снимки. С твоя човек сте отишли при Матю Стар, а сега е мъртъв.
— И мислите, че имам нещо общо с тази трагедия?
Майрик беше хлъзгав, истинска торба слуз, а Хийт знаеше от опит, че тези като него са най-подходящи за тактика „разделяй и владей“.
— Майрик, мисля, че може да си от полза и на нас, и на себе си. Може би случилото се с г-н Стар не е било твое дело. Може би дружката ти… Поченко… се е превъзбудил, докато сте си искали дължимото. Случва се. Е, превъзбуди ли се?
— За каквото и да говорите, нямам представа. Разбира се, че имах уговорка да се видим с г-н Матю Стар. Защо иначе ще ме пуснат в толкова хубава сграда? Само че отидох до вратата му, а той не отвори.
— Значи твърдиш, че онзи ден не си виждал Матю Стар.
— Не мисля, че трябва да повтарям, когато казвам толкова ясно.
Този тип ченгетата са го дъвкали твърде често, помисли си тя. Знае всички трикове. Нито едно от предишните му провинения, ако и да бяха многобройни, не бе включвало насилие. Измами, мошеничества и нелегални залози. Тя се върна на Железния човек. — Другият, Поченко, беше ли с теб?
— В деня, когато не видях Матю Стар? Дойде, да. Сигурно вече го знаете, така че… Имате добър отговор от мен.
— Защо си завел Поченко на срещата? Да му покажеш прекрасната сграда?
Майрик се изсмя, разкривайки ред ситни зъби с цвят на охра.
— Смешно, ще го запомня.
— Защо тогава? Защо си бил с онази канара?
— О, знаете, че в тази икономика много хора искат да те оберат на улицата. Понякога нося повече пари и човек не може да прекали със сигурността, нали тъй?
— Не ме убеждаваш. Мисля, че ме лъжеш.
Майрик сви рамене.
— Мислете каквото си щете, свободна страна е. Но казвам точно това. Чудите се дали съм убил Матю Стар, а аз казва, защо да го правя? Лошо за бизнеса. Да ви кажа ли как му виках на Матю Стар? „Банкомата“. Защо ще му дърпам шалтера?
Това й даде храна за размисъл. Въпреки това, когато се изправи, каза:
— Още нещо. Протегни длани. — Той ги протегна. Бяха бледи и чисти, сякаш дни наред е белил картофи в купа с вода.
Докато местеха Поченко от ареста до стаята за разпит, Ники Хийт сравни бележки с хората си.
— Тоя Майрик е тежък случай — каза Очоа. — Такива гадини можеш да видиш само в клетчици, зарити вдървени стърготини, докато нападаш някоя мет-лаборатория.
— Окей, съгласихме се, че прилича на невестулка — каза Хийт. — Каква полезна информация ни остава?
— Мисля, че е той.
— Руук, казваш така за всеки, когото срещнем в този случай. Да ти напомням ли за Кимбърли Стар?
— Само че тогава още не бях видял този тип. Или е мутрата му. Нали така им викате, мутри?
— Понякога — казва Роули. — Или „бабанка“.
— Или „катил“ — допълни Очоа.
— Катил е добро — продължи Роули. — Или „здраво момче“.
— „Говеждо“ — пак Очоа, докато двамата детективи продължаваха да си разменят синоними на висока скорост.
— Генгста.
— Джи.
— Хулиган.
— Псе-пазач.
— Бухалкаджия.
— Трошач на топки.
— Гърмяч.
— Но и „мутра“ става — каза Очоа.
— Предава нужната информация — съгласи се Роули.
Руук беше извадил молескиновия си тефтер и една химикалка.
— Трябва да запиша някои от тези, преди да забравя.
— Запиши ги — рече Хийт. — Аз ще съм вътре с… поганеца.
— Витя Поченко, заето момче си бил откакто си в страната. — Ники запрелиства страници в папката си, като безмълвно мърдаше устни, сякаш още не знаеше какво пише. Затвори я. Досието му бе пълно с арести за заплахи и актове на насилие, но никога не го бяха осъждали. Хората явно винаги са се страхували да свидетелстват срещу Железния човек или просто са напускали града. — Измъквал си се. Много често. Хората или много те харесват, или много ги е страх от теб.
Поченко седеше с изправен гръб и зяпаше напред, към огледалото. Не се оглеждаше нервно като Бари Гейбъл. Не, сам бе избрал накъде да гледа и не отклоняваше поглед. Дори не обърна глава към нея, все едно Хийт не бе в стаята. Изглеждаше потънал в себе си. Детектив Хийт трябваше да промени това.