Лорън Пери, която очевидно не я бе грижа за нищо от това, я забеляза от масата с изглед към улицата, точно в края на навеса и в началото на басейна.
— Твърде горещо място ли съм избрала? — попита тя, когато Ники пристигна.
— Не, добре си е. — Когато се прегърнаха, тя добави:
— Кой не би постоял да стопи няколко кила на въздух?
— Извинявай. Аз прекарвам деня си в моргата. Възползвам се от топлината, винаги когато мога.
Поръчаха коктейли. Ники си избра Кампари и сода, обзета от желание за нещо сухо, газирано и най-вече студено. Лорън пи обичайното — Блъди Мери. Когато питието пристигна, Ники отбеляза колко е иронично тъкмо то да е любимото на съдебен патолог.
— Лорън, защо не поразнообразиш? Това не е неделен закускообед. Вземи си някое сакетини или „Секс на плажа“.
— Хей, като си заприказвала за иронични питиета, ето ти едно. В моята работа, сексът на плажа обикновено води до труп на кея.
— За живота — каза Ники и двете се засмяха.
Срещите с Лорън веднъж седмично след работа не бяха просто за отмора и коктейли. Двете жени се бяха сближили още след първата аутопсия на Лорън, когато преди три години тя започна работа в моргата — ала седмичният им ритуал всъщност се подхранваше от професионалната им връзка. Въпреки културните различия — Лорън идваше от общинските съборетини в Сейнт Луис, а Ники бе отраснала сред манхатънската средна класа, — те имаха и друга връзка, като жени-професионалисти в една традиционно мъжка сфера. Ники, разбира се, отиваше да обърне по едно в полицейския бар на гърба на участъка, но никога не й бе особено присъщо да е „едно от момчетата“, както не си падаше и по гоблени и по книжни клубове. Двете с Лорън държаха на другарството си и на усещането за сигурност, което си бяха изградили една на друга — да имат време и място да споделят работните си проблеми, основно бюрократичните глупости, като и да се отпуснат без някакви недодяланици да ги зяпат в някой бар или двете да плетат пуловери и да си мрънкат една на друга. Ники попита:
— Нещо против малко професионални приказки?
— Сестро, освен че цял ден мръзнах, онези, с които вися на работа, не говорят много, тъй че темата няма значение.
Хийт искаше да говори за Матю Стар. Каза на Лорън, че вече разбира как жертвата е получила охлузванията по торса. Преразказа и най-важното от срещите с Майрик и Поченко и завърши, че без съмнение букмейкърът е накарал бияча си да насърчи Стар да си пренареди приоритетите, що се отнася до комарджийските му дългове. Добави, че знае от опит как благодарение на адвокати и мълчание при разпитите няма да могат да скалъпят никакво дело. Искаше да знае дали Лорън си спомня други белези, които биха могли да са отделни от работата на руснака по тялото на Стар.
Лорън Пери бе цяло чудо. Помнеше всяка аутопсия, както Тайгър Уудс вероятно помнеше всеки свой удар от всеки турнир — и тези на съперниците си. Лорън се сети само за два релевантни показателя. Първо, чифт своеобразни по форма контузии, точно съвпадащи с полираните дръжки на френските прозорци на балкона — навярно когато е бил изблъскано голяма сила навън. Хийт си спомни обхода на Роуч и прашинките, посипали се на балкона, където дръжките са се ударили в стената. Второ, Стар имаше белези от сграбчване над лакътя. Лорън показа къде точно е видяла отпечатъци от палци под всяка мишница.
— Ако трябва да гадая, не е имало много съпротива. Който го е сторил, е вдигнал жертвата, блъснал го е през вратите и го е хвърлил на улицата. Разгледах внимателно краката и глезените, сигурна съм, че г-н Стар дори не е докоснал перилата, когато се е прекатурил.
— Никакви други охлузвания, порязвания, рани от самозащита, белези?
Лорън поклати глава.
— Всъщност, имаше една особеност.
— Казвай, момиче. Заедно с несъвпаденията, особеностите са най-добрите приятели на детектива.
— Описвах онези синини от ударите, онези с вероятния белег от пръстен. Имаше една, която съвпадаше напълно с останалите, но нямаше пръстен.
— Може да го е свалил.
— Насред побой?
Ники всмукна през сламката, а газираното я ощипа по езика, докато тя зяпаше през плексигласовата преграда до себе си към улицата седем етажа по-надолу. Не знаеше какво значи информацията на Лорън, но извади тефтера си и записа: „Един удар, без пръстен“.