Поръчаха аранчини и чиния маслини и докато те пристигнат, вече бяха преминали на други теми: Лорън щеше да преподава в Кълъмбия през есента; избрали дакела й Лола за реклама на кучешка храна, когато миналия уикенд я завела на изложба за домашни любимци; Ники имала отпуска в края на август и мислела за Исландия, искала ли Лорън да дойде.
— Звучи студено — каза тя. Но й каза, че ще си помисли.
Мобилният на Ники завибрира и тя погледна кой се обажда.
— Какво става, детектив? — попита Лорън. — На адрес ли ще ходиш? Ще се спуснеш с въже по стената на някоя сграда и ще влетиш да се саморазправиш с гадовете?
Ники каза само „Руук“ и показа дисплея на Лорън.
— Обади се. Няма проблем.
— Руук е — повтори Ники, сякаш нямаше какво повече да обяснява. Ники остави да се включи гласовата поща.
— Прати ми го на мен — рече Лорън, докато разбъркваше блъди мерито си. — И по-лоши от него би могла да нацелиш. Този мъж става за оправяне.
— Естествено, само това ми трябва. Не стига, че се мъкне подире ми, ами и това. — Когато пусна гласовата си поща, изхъмка. — Казва, че се е натъкнал на нещо голямо за случая и иска да го видя… — Вдигна длан, за да спре въпросите на Лорън, докато изслуша останалото, и после затвори.
— Какво става?
— Не каза. Не можел да говори сега, но да съм отидела веднага у тях. Остави си адреса.
— Трябва да отидеш — каза Лорън.
— Почти ме е страх. Познавайки го, предполагам, че е направил граждански арести на всички познати на Матю Стар.
Когато промишленият асансьор я качи до халето, където живееше Руук, той я чакаше от другата страна на вратите решетки.
— Хийт. Дойде.
— Каза, че имаш да ми покажеш нещо.
— Имам — рече той, закрачи към халето см и се скри зад един ъгъл. — Насам.
Последва го в кухнята. В другия и край, в Голямата стая, както я наричаха дизайнерските предавания — в нея се сливаха хола и трапезарията, — имаше маса за покер, истинска, покрита със зелено сукно, а край нея… покер-играчи. Тя се спря.
— Руук, нищо нямаш за показване, нали?
— Брей, да не би си полицейски детектив? — Той сви рамене и се усмихна лукаво. — Ако просто те бях поканил да играем покер, щеше ли да дойдеш?
Ники се изкуши просто да се обърне и да си тръгне, но тогава играчите се изправиха да я посрещнати и нямаше избор.
Докато Руук я водеше през стаята, каза:
— Ако наистина, ама наистина искаш да оправдаеш присъствието си пред себе си, ела да благодариш на човека, който ти осигури заповедта за Гилфорд. Г-н съдия, това е детектив Ники Хийт от нюйоркската полиция.
Зад купчините чипове, вместо зад скамейката си, облечен в жълто поло, съдия Симпсън изглеждаше малко по-различен от обикновено.
— Печеля — каза той, докато се ръкуваха. Там бяха още телевизионна водеща, на която Ники и цяла останала Америка се възхищаваше, и съпругът й режисьор. Водещата се зарадва, че вижда полицай и сподели, че са я ограбили.
— Да, ограби я съдия — допълни съпругът й.
Руук разположи Ники на празния стол между себе си и водещата и преди Ники да се осъзнае, носител на Оскар й раздаваше ръка.
Залозите не бяха високи, откри тя с облекчение, което премина в тревога, че са снишили мизата заради нея. Ясно беше обаче, че повече се забавляват, отколкото си харчат парите, въпреки че победата явно още имаше значение, особено за съдията. Като го гледаше в ежедневно облекло, с лъснало под светлината кубе, и маниакалния му стил на игра, Ники не можа да се отърси от сравнението с един друг Симпсън. Би си дала всичките чипове да го чуе да каже „Дъъ!“31
След третото раздаване, светлините отслабнаха и пак се усилиха.
— Започна се — рече Ники. — Кметът каза, че ще се случва периодично.
— Колко дни станаха с тази топлинна вълна? — попита режисьорът.
— Днес е четвъртият — каза жена му. — Интервюирах един метеоролог и ми кача, че се брои, само ако има поне три дни над трийсет и два градуса.
В кухнята се появи жена и добави:
— А ако жегата продължи над четири дни, посъветвайте се незабавно с лекаря си.
Всички в стаята се разсмяха, а жената пристъпи иззад един барплота, поклони се ниско и театрално и дори описа елегантен полукръг с ръка.
Руук й бе споменал за майка си. Хийт, разбира се, вече знаеше коя е Маргарет. Не печелиш награди Тони и не те снимат във Венити феър толкова често, без да привлечеш внимание. Вече минала шестдесетте, на сцената Маргарет бе започнала от роля на „невинната девойка“, докато стигне до „мъдрата майка“ (макар че веднъж Руук сподели на Ники, че по й отивало „мале мила“). Жената излъчваше чара на весела театрална дива, от репликата й до начина, по който влезе в Голямата стая. Хвана Ники за ръката и с леко суетене заобяснява колко много е чувала за нея от Джейми.
31
Прочуто възклицание на Хоумър Симпсън от анимационния сериал „Семейство Симпсън“, с когото Ники сравнява съдията. — Б.пр.