След това Хийт го попита за Морган Донъли, жената, чието име Кимбърли й бе дала. Онази със засеченото любовно писмо. Пакстън потвърди, че Донъли е работила при тях и е била най-високопоставеният им служител в маркетинга. Също така потвърди, че със Стар са имали тайна връзка, която за никого не е била тайна и надълго и нашироко обясни как служителите са ги наричали „Ем и Ем“. Самата Морган също се сдобила с няколко прякора.
— Двете най-популярни бяха „Най-добре представящ се служител“ и „Главен актив“.
— Само още едно нещо и те оставям на мира. Тази сутрин получих доклада от полицейските счетоводители. — Извади от чантата си папката и веждите му надвиснаха над очите. — Казаха ми, че не си Бърни Мадоф34, в което всъщност искахме да се уверим.
— Логично. — Каза го равнодушно, но детективът познаваше вината по лицето на човек.
— В делата ти има една нередност. — Подаде му страницата с таблицата и обобщението и той се напрегна. — Е?
Той остави листа.
— Адвокатът ми би ме посъветвал да не отговарям.
— Смятате ли, че имате нужда от адвокат, за да ми отговорите, г-н Пакстън?
Тя усети, че натискът й работи.
— Единственото ми прегрешение — каза той накрая. — Единственото за всички тези години. — Ники го гледаше и мълчеше. Нищо нямаше по-силен глас от тишината. — Криех пари. Създадох няколко трансакции, за да прехвърля голяма сума пари в частна сметка. Криех част от личните средства на Матю Стар в името на образованието на сина му. Виждах колко бързо се стопяват — за хазарт и проститутки. Аз съм само служител, но ме болеше сърцето да гледам какво се случва със семейството му. За собственото им добро, скрих пари, за да може Мати младши да отиде в колеж. Матю ги откри, както някои пияници надушват скрити бутилки, и ги опустоши. Кимбърли е почти толкова зле, колкото беше и той. Мисля, че имате добра идея колко обича да харчи.
— Да, получих такова впечатление.
— Дрехите, бижутата, ваканциите, колите, операциите. А и тя също криеше пари. Забелязах, разбира се, подобно на вашите хора — цифрите говорят, ако знаеш какво търсиш. Наред с другото, имала си е и любовно гнездо, един тристаен апартамент на „Кълъмбъс“. Казах й да се отърве от него, както и от други неща, а когато ме попита защо, й отвърнах, че са разорени.
— Тя как реагира?
— „Съсипана“ не е достатъчно силна дума. Може да се каже, че откачи.
— И кога й го каза?
Той погледна календара под стъклената облицовка на бюрото си.
— Преди десет дни.
Детектив Хийт кимна, мислейки. Десет дни. Седмица преди да загине съпругът й.
8.
Когато детектив Хийт измъкна своя „Краун Виктория“ от подземния паркинг на кулата Стар пойнт, долови ритъма на хеликоптерни перки и свали прозореца си. Три от хеликоптерите кръжаха отляво, на около половин километър на запад, от далечната страна на сградата на Тайм Уорнър. Този по-ниско, знаеше тя, бе полицейски, а двата по-високо — телевизионни.
— Ексклузивнии новинии! — каза тя на празната си кола.
Набра на радиото си честотата за полицейски акции и не след дълго разбра, че се е спукала парна тръба — поредното доказателство, че древната готъмска35 инфраструктура не може да се опре на фурната на природата. Почти седмица на тази жега и Манхатън започваше да се издува и да става на мехури като пица с кашкавал.
На „Кълъмбъс съркъл“ движението щеше да е кошмарно, затова пое по обиколния, но по-бърз маршрут до управлението, като влезе в Сентръл парк от района на хотел Плаза и след това продължи на север. Общината забраняваше движението там до три следобед, така че тя караше като на неделен излет, включила климатика на максимум. На 71-а улица имаше полицейски барикади, но назначената там полицайка разпозна колата й на цивилен детектив и с помахване премахна една от бариерите. Ники спря до нея.
— Кого си ядосала, за да те сложат тук?
— Сигурно карма от минал живот — каза през смях униформената.
Ники погледна до себе си неотворената, замъглен, от капчици бутилка студена вода и я подаде на жената.
— Не се давайте, офицер — рече тя и продължи.
Жегата задушаваше всичко. Освен шепа освидетелствани бегачи и ненормални колоездачи, в парка властваха птички и катерички. Ники забави, докато подминаваше задната част на Метрополитън, и вгледана в склонената стъклена стена на мецанина се поусмихна, както винаги, когато си спомнеше сцената от „Как Хари срещна Сали“, където той я учи да казва на сервитьорите, че има много пипер в паприкаша. По ливадата млада двойка се разхождаше ръка в ръка и без да се замисля Ники спря колата и ги загледа. Просто бяха заедно, имаха цялото време на света. Когато у нея се събуди меланхолията, тя я сподави, натискайки педала на газта. Време бе да се връща на работа.
34
Американски финансист, автор на най-голямата финансова измама в историята на САЩ. — Б.пр.
35
Готъм — освен име на измисления град във филма „Батман“, е и название на Ню Йорк, дадено му през 1807 г. от писателя Уошингтън Ървинг в неговото сатирично периодично издание „Салмагунди“. — Б.пр.