— Имаш късмет, че подписах клаузата да не завеждам дела, когато започнах да работя с вас.
Тя се усмихна в тъмното.
— Изглежда и двамата сме късметлии. — Ники реши, че сигурно е доловил усмивката в думите й, защото я доближи, докато не ги делеше съвсем малко. Постояха, без да се докосват, долавяйки взаимната си близост в мрака на душната лятна вечер. Ники се поолюля и съвсем леко се наклони към него. Едната й гърда леко се отърка в ръката му над лакътя.
След това ги обля ярка светлина.
— Детектив Хийт? — дочу се глас от патрулната кола, чиито фарове светеха върху тях.
Тя отстъпи от Руук и прислони очи.
— Да, аз съм.
— Всичко наред ли е?
— Да. Той е… — тя погледна Руук, който не се наслаждаваше особено на колебанието й как да го опише, — … с мен.
Ники знаеше сценария. Докато отместваха светлината от очите й, тя си представи срещата, случила се в кабинета на капитан Монтроуз, след като тя си замина, и последвалото нареждане. Едно бе да се ръчкат взаимно в ребрата и си играят на „Твърде голям пич съм, за да ми пука“, но участъкът бе семейство, така че ако си част от него и си заплашен, можеш да си заложиш значката, че ще те пазят. Жестът би бил толкова по-приятен, ако двамата с Джеймисън Руук не се бяха почти залепили един за друг.
— Благодаря, но — така де, — засега не е нужно. Наистина.
— Няма проблем, ще сме тук цяла нощ. Искате ли да ви придружим до горе?
— Не — отвърна Ники, малко по-напрегнато, отколкото искаше да прозвучи. Продължи по-спокойно: — Благодаря. Имам си — погледна Руук, на чието лице цъфтеше усмивка, докато тя не каза, — фенерче.
Руук понижи тон.
— Браво. Мисля да кажа на Джеймс Тейлър, че съм измислил нова песен за него, „Имаш си фенерче“41.
— О, я недей да бъдеш… познаваш Джеймс Тейлър?
— Хийт?
— Да?
— Имаш ли някакъв лед в апартамента?
Ники помисли малко, докато той потъркваше челюстта си.
— Да се качим и да разберем.
9.
Апартаментът на Ники Хийт не се намираше в сграда като Гилфорд. Не само че бе многократно по-малка, ами нямаше и портиер. Руук хвана месинговата дръжка, отвори вратата и влезе във вестибюла. Ключовете й изтракаха по стъклото на вътрешните врати, а когато Ники я отключи, махна на патрулката отпред.
— Влязохме — каза тя. — Благодаря.
Униформените оставиха прожектора включен и благодарение на разсеяната му светлина фоайето бе смътно осветено, ала не и напълно тъмно.
— Внимавай, стол. — Ники го посочи с фенерчето. — Стой до мен.
До тях ред пощенски кутии от лъскав метал уловиха светлината. Тя разфокусира малко лъча и макар и не толкова силен, вече осветяваше по-голяма площ, разкривайки дългото, тясно фоайе. Напред вляво имаше един асансьор, а вдясно бе стълбището. Разделяше ги маса, отрупана с пратки от UPS и несъбрани вестници.
— Подръж малко. — Тя му подаде кутията и прекоси помещението до асансьора.
— Освен ако не е с парен двигател, не мисля, че ще работи — каза Руук.
— Верно? — Тя светна с фенерчето към механизма, указващ на кой етаж се намира асансьорът. Стрелката сочеше към 1. Хийт почука с обратната страна на фенера по вратата на асансьора, предизвиквайки дълбоко, металическо ехо. Провикна се:
— Има ли някой вътре? — и нададе ухо към вратата. Каза на Руук: — Нищо. — След това издърпа един стол и се изправи на него.
— За да сработи, трябва да го натиснеш отгоре. — Тя стисна между зъби фенерчето и с усилие разтвори леко вратите. Проточи врат и заклещи фенерчето между вратите. Хвърли поглед вътре и удовлетворена пристъпи на пода.
— Чисто е.
— Ченге докрай.
— Мм, не, не докрай.
Тя разбра точно колко тъмно може да стане, когато заизкачваха стълбите. Прозорци нямаше и не оставаше нищо от светлината отвън. Ники ги поведе, докато Руук не я изненада със собствен лъч светлина. На площадката на втория етаж го попита:
— Какво по дяволите е това?
— Приложение към айфона ми. Яко, а? — Екранът на телефона му излъчваше ярък пламък от виртуална запалка Бик. — Много е модерно по концерти напоследък.
— Мик ли ти го каза?
— Не, не ми го каза Мик. — Продължиха да се качват, а той добави: — Боно ми го каза.
Стъпалата до третия етаж не бяха предизвикателство, но задухът на стълбището ги принуди да бършат пот от лицата си. Във фоайето си тя натисна ключа за осветлението и веднага се укори, че я кара на автоматик.
41
Джеймс Тейлър — американски музикант, постигнал голям комерсиален успех през 70-те. Първият му голям хит се нарича „Имаш си приятел“. — Б.пр.