Руук и виртуалната му запалка се скриха в хола заедно с бирите, докато тя ровичкаше в едно кухненско чекмедже за свещи. Когато тя се върна в хола, Руук донагласяше на стената репродукцията на Сарджънт.
— Това струва ли ти се равно с пода?
— О…
— Знам, че е малко самонадеяно. Но пък и знаем, че не ме бива да уважавам личното пространство. Може да я закачиш другаде или пък не — просто реших да я сложа на мястото на постера от Уайът43, за да видиш как ще стои.
— Не, не, така е добре. Там ми харесва. Нека запаля няколко свещи, за да огледам по-добре. Но като че ли си е намерила мястото. — Ники драсна една клечка и светлината озари лицето й в златно. Вкара ръкав отвора на стъклената газена лампа върху библиотечката си. Докосна фитила с пламъка.
— Ти коя си? — попита Руук. Когато тя вдигна поглед, той посочи картината. — Момичетата, които палят фенерите. Правиш същото и се питам дали не се виждаш като някоя от тях.
Тя се премести към масичката за кафе и сложи чифт восъчни свещи. Докато ги палеше, отвърна:
— Нито една от двете, просто ми харесва какво усещане ми дава. Какво е уловила. Светлината, празничността, тяхната невинност. — Тя седна на дивана. — Още не мога да повярвам, че си ми я поръчал. Много мило.
Руук заобиколи от другия край на масичката и се присъедини към нея на дивана, но седна в другия край, с гръб към страничната облегалка. Остави пространство между тях.
— Виждала ли си оригинала?
— Не, в Лондон е.
— Да, в Тейт.
— Значи ти си го виждал. Надувко.
— Отидохме с Мик и Боно. В бентлито на Елтън Джон.
— Да знаеш, че почти ти вярвам.
— Тони Блеър така се ядоса, че поканихме принц Хари вместо него.
— Казах „почти“ — тя се позасмя и погледна към репродукцията. — Много обичах да гледам картините на Сарджънт в Музея за изящни изкуства в Бостън. Докато ходех в Нортийстърн. Там има няколко негови стенописа.
— Изкуство ли си изучавала? — Преди да му отговори, той вдигна чашата си. — Хей, гледай ни само. Ники и Джейми си хортуват.
Тя се чукна с него и отпи. Толкова бе топло, че бирата вече беше почти със стайна температура.
— Не, изучавах литература, но исках да се преместя в театрална специалност.
— Ще трябва да ми помогнеш: как стигна оттам до полицията?
— Не с толкова голям скок — каза Ники. — Кажи ми, че работата ми не е наполовина актьорска игра, наполовина разказвачество.
— Вярно е. Но това е „как“. Мен всъщност ме интересува „защо“.
Убийството.
Краят на невинността.
Промяната.
Тя го обмисли и каза:
— Лично е. Може би когато се поопознаем повече.
— Лично. Това код за „заради мъж“ ли е?
— Руук, колко седмици вече си с нас? Знаейки каквото знаеш за мен, да не мислиш, че ще направя такъв избор заради мъж?
— Нека журито не обръща внимание на въпроса ми тогава.
— Не, не, искам да знам — рече тя и се приближи към него. — Ти би ли спрял каквото правиш заради жена?
— Не мога да отговоря.
— Трябва, в момента те разпитвам. Ще започнеш ли отначало заради жена?
— Ако трябва да спекулирам… не, не си го представям.
— А така.
— Само че — започна той и млъкна за миг, за да си формулира мисълта, — заради правилната жена?… Ще ми се да мисля, че бих направил всичко.
Изглеждаше доволен от репликата си и дори подчерта отговора си, като кимна и повдигна вежди и в този миг Джейми Руук не изглеждаше като световен пътешественик на някаква лъскава корица, а като хлапе от илюстрация на Норман Рокуел44, безхитростно и изпълнено с искреност.
— Мисля, че ни трябва по-качествен алкохол — каза тя.
— Има токов удар, може да отида да ограбя някой магазин за алкохол. Имаш ли чорап, който да си надяна на лицето?
Точното съдържание на шкафа с алкохола в кухнята бяха четвърт бутилка шери за готвене, бутилка коктейл „Белини“ с вино и пюре от праскови, който нямаше срок на годност, но още преди години се бе разделил на съставните си компоненти и заприличал на отпадъчни материали от атомна електроцентрала и… Аха! Половин бутилка текила.
43
Андрю Уайът — един от най-популярните американски художници от средата на 20-и век. — Б.пр.
44
Прочут американски художник и илюстратор, чиито композиции, отпечатани най-често във вестник The Saturday Evening Post, запечатват емблематични моменти от американския начин на живот в средата на 20-и век. — Б.пр.