Руук държеше лампата, докато Ники се изправи от чекмеджето със зеленчуците в хладилника, победоносно вдигнала сбръчкан малък лайм, сякаш е току-що уловена топка във финала на Световните серни по бейзбол.
— Жалко, че нямаме някакъв трипъл сек, щяхме да си направим маргарита.
— Моля те — отвърна той. — Сега си на моя територия. — Върнаха се на дивана и той разположи съставките на масичката за кафе: ножче за белене, солница, лайма и текилата. — Днес, деца, ще правим, както му викам, „маргарити на ръка“. — Той отряза парче от лайма, наля шот текила, облиза ръката си между палеца и показалеца и я посоли. Облиза солта, гаврътна шота и захапа лайма. — Ааа. Ей за това говоря. Дезмънд Туту ме научи на това — добави той и тя се засмя. — Сега ти.
С едно плавно движение Ники взе ножа, отряза парче, посоли ръката си и завърши маневрата като експерт. Видя изражението му и рече:
— Къде, по дяволите, мислиш, че съм била, докато ти си се учил от Дезмънд Туту?
Руук й се усмихна и приготви още едно, а докато го наблюдаваше, тя усети как сантиметър по сантиметър пренапрегнатите й рамене се отпускат, а умът й спира да работи в режима на непрестанна будност, която, без да иска бе превърнала в свой начин на живот. Но Руук не изпи шота. Вместо това изпъна длан към нея. Ники погледна към солта по кожата му и лайма между палеца и показалеца — не вдигна очи към лицето му, защото се боеше, че ще промени решението си и няма да поеме риска. Наведе се към ръката му и подаде език, първо бързо, ала след това, искайки да забави момента, бавно облиза солта. Той й предложи шота, тя обърна чашката и, хванала в ръце китката му, насочи лайма към устните си. Сокът прочисти небцето й, а докато преглъщаше, топлината на текилата се разпростря от стомаха към крайниците й, изпълвайки я с богата на усещания лекота. Затвори очи и отново прокара езика по устните си, вкусвайки цитруса и солта. Ники не бе дори малко пияна — бе нещо друго. Отпускаше се. Простите неща, които другите приемаха по подразбиране. За първи път от много време се чувстваше направо спокойна.
Тогава осъзна, че още държи китката на Руук. Той като че ли нямаше нищо против.
Не продумаха. Ники облиза собствената си длан и я посоли. Взе парче лайм. Наля шот. Подаде му ръката си. За разлика от нея той не извърна поглед. Той вдигна китката и, постави върху нея устни и вкуси солта и солената кожа около нея, докато двамата се гледаха. Изпи шота и захапа лайма. Не прекъсваха контакта между погледите си и не помръдваха в разширена версия на случката от балкона на Матю Стар, онзи миг като реклама на парфюм. Само че този път Ники не го прекрати.
Плахо, бавно, те започнаха да се приближават сантиметър по сантиметър, всеки безмълвен, неотклонно впил поглед у другия. Каквито и притеснения и колебания да е имала преди, тя ги изтласка настрана — твърде много мислеше. В този миг Ники Хийт не искаше да мисли. Искаше да бъде. Пресегна се и леко докосна челюстта му, където го бе ударила по-рано. Надигна се на едно коляно, приведе се към него и за секунда извисена над него, го целуна леко по бузата. Ники остана така, разглеждайки танца на сенки и светлината по лицето му. Краищата на косата й леко го докоснаха. Той също се пресегна, приглади я зад едното й ухо, погали слепоочието й. Ники усещаше топлината от гръдния му кош върху себе си и долови лекия аромат на одеколон. Трепкащите свещи придаваха на стаята усещане за движение, както й се струваше на Ники, когато летеше със самолет и навлизаше в облак. Тя бавно се отпусна към него, а той се надигна да я посрещне — двамата не толкова се движеха, колкото се носеха един към друг, привлечени от някаква тайнствена природна сила без име, цвят или вкус. Само с топлина.
А след внимателното начало, всичко оживя от само себе си. Те се хвърлиха един към друг, сключиха устни, прекосявайки някаква граница, която досега ги бе предизвиквала — и те отвърнаха на предизвикателството. Вкусваха се и се докосваха побеснели от желание, изпълнени с удивление и жажда, най-сетне свободни да проверят докъде се простира страстта им.
Една от восъчните свещи на масичката за кафе запръска и запука. Ники се отдръпна, откъсвайки се е усилие на волята от него, и седна. Дишаше тежко, обляна в пот, негова и нейна, докато наблюдаваше как свещта гасне и когато тъмнината я погълна, Ники се изправи. Подаде ръка на Руук, за да стане до нея.
Другата свещ още гореше. Ники я вдигна и с нея освети пътя към спалнята.
10.
Безмълвно Ники го въведе в спалнята си и постави свещта на тоалетката, пред трикрилото огледало, което умножи светлината й. Обърна се, Руук бе близо, магнетично близо. Тя сключи ръце около врата му и притисна устата му към своята — той обгърна кръста й с дългите си ръце и придърпа към себе си тялото й. Целувките им бяха дълбоки и настойчиви, рязко познати — езикът й откри дълбочината и сладостта на неговия, а той търсеше същото. Една от дланите му затършува към блузата й, но се поколеба. Тя я стисна и постави върху едната си гърда. Жегата в стаята бе тропическа и когато той я докосна, Ники усети как пръстите му се нагаждат към вадичките пот над сутиена й. Тя свали ръка, намери го и той тихо изстена. Ники се олюля, а след нея и Руук — танцуваха бавно в сладострастен световъртеж.