От психотерапията след убийството ма майка й Ники знаеше, че е надянала тежка броня. Като че ли й трябваше психоаналитик, за да го узнае. Или за да я предупреждава от емоционалния риск постоянно да отлага нуждите си и, да, желанията си, като ги съхранява внимателно в своя собствена забранена за самата нея зона. Онези посещения при психоаналитика отдавна бяха приключили, но напоследък Ники все по-често се чудеше — не, не се чудеше, — тревожеше се, че ако продължава да вдига бариерите и да стои в режим „Неотложни задачи“, може да настъпи миг, когато безвъзвратно ще загуби нещо, което дълго е потулвала. Какво става, когато бронята, с която пазиш своята най-уязвима част, стане толкова дебела, че и ти самата не можеш да я достигнеш?
Тя се сети за репродукцията на стената си. Замисли се за безгрижните момиченца с хартиените фенери, запита се какво ли се е случило с тях. Запазили ли са невинността и след като са спрели да носят бели рокли и по лицата им са се появили бръчици? Дали са загубили насладата от игрите, от усещането да тичаш бос по влажни трева, просто защото ти харесва? Или животът така се е намеси, че ги е превърнал във вечно предпазливи, бдящи създания? Дали, сто години преди Стинг да напише песента, са вдигнали крепост около сърцата си?45
Дали са правили спортен секс с бивши морски тюлени, само и само да си вдигнат адреналина?
Или пък с журналисти — знаменитости, които си дружат с Мик и Боно?
Не, не можеше да ги сравнява — а защо пък не? — разликата бе, че Руук първо й вдигаше адреналина и разтуптяваше сърцето й и това я караше да го желае. А от онзи първоначален прилив на кръв сърцето й непрестанно ускоряваше.
Какво правеше секса с Джеймисън Руук толкова невероятен?
Хм, замисли се тя… Страстен е, спор няма. Вълнуващ, изненадващ, да. И нежен, когато трябва, но не твърде скоро — и не твърде много, слава Богу. Но голямата разлика у Руук бе, че той беше закачлив.
И правеше и нея такава.
Руук й даваше позволение да се смее. Бе й забавно с него. Пресилването бе всичко друго, освен тържествено и сериозно. Закачливостта му я караше да се наслаждава в леглото. Още съм с бронята си, каза си тя, но тази вечер Руук се промъкна в нея, а поведе и мен през пролуката.
Ники Хийт откри, че и тя може да е закачлива. Всъщност, за да го докаже, тя се извърна с лице към него и се плъзна надолу по леглото.
Мобилният й ги стресна. Тя се надигна, ориентирайки се в ослепителната светлина.
Руук вдигна глава от възглавницата.
— Какво, събуждане ли си поръчала?
— Ти получи своето събуждане, господинчо.
Той отпусна глава на възглавницата, затвори очи и се усмихна, припомняйки си.
— И откликнах.
Ники вдигна телефона.
— Хийт.
— Здрасти, Ники, да не те събудих? — Беше Лорън.
— Не, будна съм. — Тя затършува на нощното шкафче за часовника си — 7:03. Ники се опита да проясни глава. Когато приятелката ти съдебен патолог ти звъни по това време, обикновено не е, просто за да те чуе.
— Изчаках да стане седем.
— Лорън, няма проблем, наистина. Вече съм облечена, направих си упражненията — рече Ники, оглеждайки отражението на голото си тяло. Руук се надигна и на огледалото се появи усмихнатото му лице.
— Е, наполовина си е вярно — каза той тихо.
— Опа… Звучи ми, сякаш си имаш компания. Ники Хийт, да не би да си имаш компания?
— Не, телевизорът е. Звукът на рекламите винаги е много силен. — Обърна се към Руук и сложи показалец на устните си.
— Имаш си мъжка компания.
Ники се помъчи да смени темата.
— Какво има, Лор?
— Оглеждам местопрестъпление. Нека ти дам адреса.
— Секунда, да запиша върху нещо. — Ники прекоси стаята до тоалетката и взе химикалка. Не откри тефтер или хартия, затова обърна списанието с Руук и Боно на корицата и се подготви да пише върху рекламата на водка на задната страница. — Така.
— Намирам се в депото за конфискувани коли близо до конгресния център Джейвитс.
— Знам го. На 38-а Уест, нали?
— Да, на 12-о авеню — каза Лорън. — Един шофьор на паяк вдигал кола и открил тяло в нея. Първи участък имат юрисдикция, но реших да ти се обадя, защото определено би искала да дойдеш. Открих нещо, което може да свържем с твоя случай.
— Какво? Кажи ми.
Ники дочуваше гласове на заден план. От другата страна телефонът на Лорън прошумоля, когато тя го покри и си размени няколко думи с някого, след което продължи: