— Извинете, че прекъснах сутрешната ви тренировка, детектив. — Лорън Пери слезе от каросерията на микробуса си.
— Не пропускаш много, а?
— Казах ти, че Джеймисън Руук става. — Ники се усмихна и поклати глава. Беше спипана. — Е. ставаше ли?
— Доста много.
— Браво. Радвам се да видя, че се наслаждаваш на живота. Детективите току-що ми казаха, че по-предната вечер си имала близки срещи от третия вид.
— Да, след срещата ни в бара всичко тръгна надолу.
Лорън я доближи.
— Добре ли си?
— Доста по-добре от лошия.
— Това е моето момиче. — След това Лорън се намръщи и дръпна встрани яката на Ники, за да разгледа синината на врата й. — Бих казала, че са били много близки срещи. По-леко, а? Имам си достатъчно клиенти, ти не ми трябваш.
— Ще видя какво мога да направя — отвърна Ники. — Така. Заради това ме измъкна от леглото, дано да си струва. По какво работиш?
— Джейн Доу. Както казах, открита от шофьора на паяка, когато оставил колата тук тази сутрин помислил, че е задушаване от жегата.
— Джейн Доу? В кола?
— Мда — нямаше книжка. Нито портфейл. Колата няма нито регистрация, нито табели.
— Каза, че си открила нещо, свързано с моя случай.
— Човек да не ти даде малко секс. Много си нетърпелива.
Ники повдигна вежда.
— Малко секс?
— Че и самохвалка. — Патоложката подаде на Ники чифт ръкавици. Докато ги слагаше, Лорън се върна в каросерията и излезе с прозрачен найлонов плик. Хвана единия му край с палец и показалец и го залюля пред очите на Ники.
Вътре имаше пръстен.
Пръстен с формата на шестоъгълник.
И съвпадаше с онези синини по тялото на Матю Стар.
И може би бе оставил онази драскотина на пръста на Витя Поченко.
— Струваше ли си да идваш? — попита Лорън.
— Къде го намери?
— Ще ти покажа. — Лорън върна пръстена в кутията с веществените доказателства и поведе Хийт към отворената врата на волвото. — Беше тук. На пода под предната седалка.
Ники погледна трупа.
— Пръстенът е мъжки, нали?
Патоложката я изгледа продължително, сериозно.
— Искам да видиш нещо. — Двете надникнаха през вратата. Вътре жужаха мухи-месарки. — Така, имаме жена, между петдесет и петдесет и пет. Трудно можем да определим време на смъртта без помощта на лабораторията, защото е престояла дълго на жегата. Моето предположение…
— Което винаги е почти изцяло правилно.
— Мерси… въз основа на степента на разложение, бих казала четири, до четири и половина дни.
— Причината?
— Дори предвид обезцветяването през последните няколко дни е доста очевидно какво се е случило. — Върху лицето на жената имаше плътна завеса от коса. Лорън я отдръпна с металната си линийка и откри врата.
Когато видя синините, Ники преглътна на сухо, спомняйки си своето собствено изпитание. Успя да каже само:
— Удушаване.
— Изглежда, от някого на задната седалка. Виж, ето тук са се сключили пръстите.
— Сякаш много се е съпротивлявала — рече детективът. Една от обувките лежеше счупена на таблото, от страната на жабката, а по глезените и пищялите й тичаха одрасквания и ожулвания, когато е ритала под кормилото.
— И, виж — продължи Лорън, — следи от пети ето тук, на предното стъкло.
— Мисля, че пръстенът принадлежи на удушвача. Сигурно е паднал в схватката.
Ники се замисли за отчаяните последни мигове на тази жена, за смелата й съпротива. Независимо дали е била невинна жертва, или престъпник, получил заслуженото си, била е човек. И как само се бе борила за живота си. Ники се насили да погледне лицето й, ако не за друго, то за да отдаде заслуженото на бойния й дух.
И когато я погледна, видя нещо, което смъртта и времето не можеха да заличат. В ума й бавно се заизреждаха образи. Продавачки в магазини, банкови служители, снимки на жени от лайфстайл страниците на вестници, стара учителка, барманка от Бостън. Нищо не й говореха.
— Би ли могла… — Ники посочи косата и размаха показалец. С линийката си Лорън отмести цялата коса от лицето. Ники промълви: — Мисля, че съм я виждала.
Хийт се отпусна назад, отдръпна се от жената на около тридесет сантиметра и наклони глава под същия ъгъл като трупа. Замисли се. Досети се. Снимка от камерите на Гилфорд, скъпи мебели на заден фон, както и литография на ананас в рамка. По-късно щеше да я извади за сравнение, но още отсега знаеше. Погледна Лорън. — Мисля, че видях тази жена на един от записите от Гилфорд. На сутринта, когато е бил убит Матю Стар.