— Не. Бяха, разбира се, но когато закръжиха лешоядите, Матю прекрати плащанията. Каза, че не иска редовно да плаща малко състояние, за да застрахова нещо, което така или иначе ще отиде при кредиторите. — Сега бе ред на Ники да замълчи сепнато. — Там ли сте още, детектив?
— Да. Просто се сетих, че Кимбърли Стар ще пристигне всеки момент. Тя знае ли, че застраховката е прекратена?
— Знае. Разбра същата вечер, когато Матю й каза, че е спрял и вноските по нейната застраховка живот. И добави: — Не ви завиждам за следващите минути. Успех.
Роули не се шегуваше за тапите. Когато Кимбърли Стар влезе, тя просто изпищя. Още докато излизаше от асансьора, имаше отчаян вид и когато видя чаркове от вратата по килима в коридора, започна да стене. Когато влезе, Ники се опита да я хване за ръката, но Кимбърли се отскубна и стонът й закатери октавите и стигна до писък като от класически петдесетарски филм на ужасите.
Стомахът на Ники се сви, когато Кимбърли изпусна чантата си и изпищя отново. Не искаше никаква помощ от никого и изпъна ръка с предупредително вдигната длан, когато Ники опита отново да я доближи. Когато писъкът премина, тя се стовари на дивана и зарида:
— Не, не, не. — Надигна глава, завъртя я, за да обхване и двата етажа стена. — Колко още трябва да понеса? Някой да ми каже! На кого му се случва такова нещо? На кого?!
С глас, пресипнал от пищене, тя продължи с реторичните въпроси, на които никой човек с капка разум или съчувствие не би имал дебелокожието да отговори. Затова я изчакаха да спре.
Руук излезе и се върна с чаша вода, която Кимбърли погълна рязко. На половината тя се задави и я изплю на килима, закашля се и захриптя, а накрая кашлицата й премина в плач. Ники седна до нея, но не я докосна. След миг Кимбърли се извъртя, скри лице в шепи и се затресе в сподавени хлипания.
След още десет дълги минути, без да обръща внимание на никого около себе си, Кимбърли се пресегна към чантата си, извади шишенце с хапчета и с остатъка от водата в чашата глътна едно. Издуха носа си без успех и се зле да мачка в длани салфетката, както преди няколко дни, докато смилаше новината за смъртта на съпруга си.
— Г-жо Стар? — Хийт почти го прошепна, но Кимбърли подскочи. — В някакъв момент ще искам да ви задам няколко въпроса, но това може да почака.
Тя кимна и едва изрече:
— Благодаря.
— Когато чувствате, че сте готова, може би по някое време днес, бихте ли огледала, за да ни кажете дали липсва и друго?
Г-жа Стар отново кимна. Отново промълви с усилие.
— Ще.
По време на краткия път до управлението, Руук каза:
— Тази сутрин, когато те поканих на късна закуска, не се шегувах изцяло. Какво ще кажеш да те поканя на вечеря?
— Бих казала, че си насилваш късмета.
— Хайде де, не си ли прекара добре снощи?
— Не. Прекарах си страхотно.
— Тогава какъв е проблемът?
— Няма проблем. Затова нека не създаваме такъв, като позволяваме на това да прелее в работата, става ли? Ако не си забелязал, работя не по едно, а по две неразрешени убийства, а вече и по кражба на картини за десетки милиони.
Ники паркира Краун Викторията между патрулите пред участъка на 82-а улица. Излязоха и Руук се обърна към нея от другата страна на горещия метален покрив.
— С тази работа как въобще имаш връзки?
— Нямам. Обръщай повече внимание.
Тогава чуха Очоа да се провиква:
— Не заключвай, детектив. — Роули и Очоа приближава на прибежки. Догонваха ги четирима униформени.
— Какво имате за нас? — попита Хийт.
Роуч пристигнаха пред отворената й врата. Очоа започна:
— Екипът от Кражби има попадение от разпитите в Гилфорд.
— Свидетел, който се връщал от командировка, видял няколко човека да излизат от сградата около четири сутринта — продължи Роули. — Сторило му се странно, затова си записал табелата на микробуса.
— И не се е обадил в полицията? — попита Руук.
— Леле, ама наистина си новак, а? — отряза го Очоа. — Така де, проверихме номера. Микробусът е регистриран на адрес в Лонг Айлънд сити. — Вдигна бележката и Хийт я измъкна от пръстите му.
— Наблъсквайте се отзад — каза тя. Роули и Очоа не дочакаха поканата й и вече бяха с по един крак в колата. Ники запали двигателя, включи полицейската лампа и даде газ до дупка. Руук все още се мъчеше да затвори една от задните врати, когато стигнаха „Кълъмбъс“ и тя наду сирената.