Докато отваряше, Ники вече ги бе преброила.
— Петима — каза тя.
— Разбрано, петима — отвърнаха в един глас Роуч.
— Полиция, на място, да ви виждам ръцете — извика тя, докато се показваше иззад вратата си. Зад нея се чуха и останалите коли, но тя не се обърна.
Вдясно, двама работници с прашни комбинезони и бели маски изтърваха машините, с които полираха бронята на един стар Ле Барън, и вдигнаха ръце. Вляво, в другия край на гаража, точно пред склада, трима мъже станаха от масата, където играеха карти. Не изглеждаха никак готови да се предават.
— Дръжте картоиграчите под око — каза Ники на Роуч. След това, по-силно, на всички: — Казах, да ви видя ръцете. Сега.
Сякаш това „сега“ бе изстрел от сигнален пистолет. Тримата мъже се разпръснаха в различни посоки. С периферното си зрение Хийт зърна униформени полицаи, които вече претърсваха двамата с маските. Затича се към един тип с вид на рокер, който тичаше по протежение на стената, към офиса. Докато набираше скорост, извика:
— Очоа — и посочи втори, който се бе насочил към изхода, водещ към задния двор.
— Аз съм с онзи зеления — каза Роули и тръгна след мъжа със зелената риза, насочил се към една странична врата. Докато Роули завърши изречението, онзи вече я бе отворил.
Хийт вече не виждаше, но чу нестройния хор „Полиция, на място!“ от униформените във фланговия екип на Мар, които чакаха при алеята.
Рокерът пред нея бе само мускули и бирен корем. Колкото и да бе бърза, той имаше пряк път към изхода — тя трябваше да заобикаля сандъци с инструменти и една омачкана броня. На около три метра от офиса тя само успя да мерне люшналата се сива опашка на косата му преди да се затръшне вратата. Опита се да я отвори, но заяждаше. От другата страна изщрака резе.
— Отдръпни се, детектив. — Мар, обладан от пълно спокойствие, стоеше зад нея с двама униформени с шлемове и предпазни очила, подхванали таран.
Тя се отдръпна и двамата полицаи забиха тарана в бравата. Той се разтресе, а бравата експлодира и вратата се отвори.
— Пазете се — рече Хийт. Нахлу в офиса с изваден пистолет. В малката стаичка изтрещяха два изстрела и ниско в касата на вратата до нея се заби куршум. Ники се извъртя обратно от другата страна и опря гръб в тухлената стена.
— Уцелиха ли те? — попита Мар. Тя тръсна глава и затвори очи, за да си припомни образа, който бе успяла да асимилира за секундата преди изстрелите. Двата проблясъка някъде отгоре. Прозорец по дължината на стената. Само че рокерът стоеше до бюрото и посягаше нагоре с една ръка. Над него в тавана — черен квадрат.
— Качва се на покрива — каза тя и се затича през гаража към задния двор, където Очоа бе повалил своя човек и вече му слагаше белезници. — Гледай нагоре, детектив — предупреди го тя. — Имаме си маймуна.
Хийт обходи периметъра на зданието, вдигнала глава. В пролуката между сервиза и магазина за автомобилни стъкла до него тя спря. От телената мрежа на покрива се вееше парченце плат. Ники застана точно под него и погледна надолу. На бетона между обувките й имаше две яркочервени капки.
Обърна се и мерна погледа на Роули от двора, след това му посочи къде е скочил рокерът, а после притича до портата в единия ъгъл на сградата. Погледна иззад ъгъла и пак се скри. Тротоарът бе празен. Прецени, че нейният човек няма да слезе отпред, а ще стигне колкото може по-далеч по покрива и тогава ще скочи.
Докато тичаше покрай фасадата на магазина за стъкла, се благодари, че районът е промишлен и че е такава жега — и двете й гарантираха, че няма да й пречат пешеходци. Краят на сградата съвпадаше с ъгъла на една от страничните улички. Залепи гръб за стената, която стопли врата й над бронежилетката. Погледна от другата страна. Малко по-далеч рокерът слизаше по един улук. Идваха и подкрепленията й, ала бяха на няколко метра от нея. Рокерът си помагаше и с двете ръце. Ако тя го оставеше да слезе, той щеше да е на паважа с готов за стрелба пистолет.
Хийт се завърта иззад ъгъла, вдигнала своя.
— Полиция, на място! — извика тя. И не можеше да повярва на очите си. Между нея и нейния човек по тротоара се шляеше Руук.