— Направих го, за да си в безопасност.
— От какво?
— От мен.
— Защо?
— Да започнем с това, че не ме послуша.
— Писна ми да стоя сам. Реших, че сте приключили бързо, затова обиколих да видя какво се случва.
— И се намеси в престрелка.
— Че как иначе? Оня се опитваше да те гръмне.
— Аз съм полицай. Все някой някога ще стреля по мен. — Намери нужната й папка и шумно затвори чекмеджето. — Имаш късмет, че не гръмнаха теб.
— Имах жилетка. Между другото, как въобще ги понасяш тези неща? Много стягат, особено в тази влажност.
Очоа влезе, потупвайки горната си устна с тефтера си.
— Отникъде нищо. Проверих всички за алибита. Потвърждават се.
— И това на Кимбърли Стар? — попита Хийт.
— Там уцелих две в едно. Била в Кънектикът заедно с доктора любовник в неговата колибка край морето, така че и двамата са на чисто. — Затвори тефтера и се обърна към Руук. — Хей, човече. Роули ми повтори какво си му казал на онзи, когато ти е паднал.
Руук стрелна поглед към Ники и отвърна:
— Няма нужда да го обсъждаме.
Очоа обаче продължи с дрезгав шепот:
— Давай. Трябва да се поупражнявам. Много е яко, а?
— О, да — каза Хийт. — Руук е нашият Мръсен Джейми. — Иззвъня телефонът на бюрото й и тя вдигна. — Хийт.
— Роули съм. Тук е.
— Идвам.
Старият портиер стоеше с Ники, Руук и Роуч в кабинката за наблюдение и през стъклото се взираше в редицата мъже.
— Не бързай, Хенри — каза му Ники.
Той пристъпи към прозореца и свали очилата си, за да ги почисти.
— Трудно ми е. Както казах, беше тъмно и носеха шапки. — В съседната стая шестима мъже стояха с лице към огледалото. Сред тях беше Брайън „Док“ Даниълс и още двама от арестуваните.
— Не бързай. Само ни кажи, ако нещо ти просветне. Или ако не ти просветне.
Хенри върна очилата на носа си. Минаха няколко мига.
— Мисля, че разпознавам един.
— Мислиш или си сигурен? — Ники многократно бе наблюдавала как от желание да помогнат или да си отмъстят свестни хора правеха лоши избори. Отново предупреди Хенри. — Бъди сигурен.
— Мхм, добре.
— Кой е?
— Виждате ли онзи опърпания, с превръзката на ръката и дългата коса?
— Да?
— Онзи вдясно от него.
Зад Хенри детективите поклатиха глави. Бе посочил един от тримата полицаи в редицата.
— Благодаря ти, Хенри — каза Хийт. — Оценявам, че дойде дотук.
Обратно в стаичката си детективите и Руук седяха с гръб към бюрата си и мързеливо си подхвърляха мека гумена топка. Това правеха, когато стигнеха до задънена улица.
— Не е като онзи да има шанс да се измъкне — каза Руук. — Не може ли да го задържите най-малко за нападението срещу детектив Хийт?
Роули вдигна длан и Очоа му подхвърли топката.
— Не е в това въпросът.
— Въпросът е да го накараме да ни даде картините. — Роули му върна топката. Така го бяха усъвършенствали, че Очоа не трябваше дори да помръдне.
— Както и кой го е наел — добави Хийт.
Руук вдигна ръка и Очоа му подаде.
— И как ще накарате тип като този да говори, ако не иска?
Руук подхвърли топката на Хийт.
— Вечният въпрос. Да намерим място, където да го притиснем. — Тя стисна топката. — Мисля, че имам идея.
— Винаги работи: силата на топката — каза Роули. Очоа повтори и вдигна ръка. Ники хвърли топката, която отскочи от лицето на Руук.
— Ух — каза тя. — Никога преди не ми се е случвало.
В стаята за разпит имаше нов кандидат, Джералд Бъкли.
— Г-н Бъкли, знаете ли защо ви помолихме да дойдете?
Бъкли бе сплел здраво пръсти на масата пред себе си.
— Нямам никаква представа. — Хийт забеляза, че си е боядисал веждите в черно.
— Знаете ли, че снощи в Гилфорд е имало обир?
— Верно? — Облиза устни и изтри носа си на пияница с опакото на дланта си. — Заради токовия удар сигурно, а?
— Какво искате да кажете?
— Ами, де да знам. Знаете. Не е много коректно да го казвам иначе, затова само ще кажа, че „някои хора“ обичат да рипат на воля, когато паднат оградите. — Очевидно чувстваше неотклонния й поглед и не успя да открие безопасно място, където да спре собствения си, затова се съсредоточи да човърка някаква коричка по едно от кокалчетата си.