— Добре, кое беше толкова смешно, та ми идеше да ви избия с голи ръце? И да знаете, обучена съм за това.
— А, нищо, само малко изпускахме парата, знаеш как е — рече Очоа.
— Да, нищо особено — допълни Роули.
В мълчание подминаха два етажа, преди и двамата да започнат да си тананикат „It’s Raining Men“ и накрая да се разхилят.
— Това? Това ви е било смешно?
— Това — каза Руук, — е може би най-гордият миг в живота ми.
Отново излязоха на адската жега и се събраха под навеса на „Гилфорд“. Руук каза:
— Никога няма да се сетите кой е написал песента.
— Композиторите не ги знам, човече — чу се от Роули.
— Този би трябвало да го знаеш.
— Елтън Джон?
— Грешка.
— Я ми подскажи?
Женски писък за кратко проби шума на натоварения трафик и Ники Хийт скочи на тротоара, въртейки глава във всички посоки.
— Там — извика портиерът. Към „Кълъмбъс“. — Г-жа Стар!
Хийт проследи погледа му към ъгъла, където едър мъж стискаше за раменете Кимбърли Стар. Той я блъсна във витрината на един магазин. Стъклото се разтресе, но не се счупи.
Ники отлепи в спринт — другите трима я последваха. Тя заразмахва значка и завика на пешеходците да се отместят, докато си проправяше път през тълпата след края на работния ден. Роули награби радиостанцията си и се обади за подкрепления.
— Полиция, на място! — извика Хийт.
В частичката секунда, в която нападателят се стресна, Кимбърли опита ритник между краката, който никак не й се получи. Мъжът вече бягаше и инерцията на Кимбърли я подведе и тя падна на асфалта.
— Очоа! — Тичешком, Хийт посочи Кимбърли. Очоа спря, за да се погрижи за нея, докато Роули и Руук следваха Хийт, лъкатушейки между коли на кръстовището на 77-а. Туристически автобус направи непозволен завой и препречи пътя им. Хийт притича покрай задната му част, през димна завеса от дизелови пари, и излезе на павирания тротоар, обграждащ музейния комплекс.
От мъжа нямаше следа. Тя забави до тръс, а след това до бърз ход. Зад нея Роули още говореше по радиостанцията, като съобщаваше местонахождението и външния вид на беглеца: „бял, около трийсет и пет, оплешивява, метър и осемдесет, бяла тениска, дънки…“
На 81-а и „Кълъмбъс“ Хийт спря и се завъртя. По гръдния й кош лъщеше пот и оформяше тъмно V-образно петно по потника й. По лицето й не личеше умора, само напрегнатост, докато фокусираше наблизо и надалече, знаейки, че й трябва само да зърне нещичко от него, за да го погне отново.
— Не беше в много добра форма. — Руук звучеше малко задъхан. — Не може да е избягал толкова бързо.
Тя се обърна към него, донякъде впечатлена — и малко раздразнена, — че й е смогнал.
— Какво по дяволите правиш тук, Руук?
— Още една гледна точка, детектив.
— Роули, ще покрия Сентръл парк и ще обиколя музея. Тръгни по 81-а до „Амстердам“ и след това се върни до 79-а.
— Ясно. — Роули пое по „Кълъмбъс“, срещу потока на тълпата.
— Ами аз?
— Забеляза ли, че съм твърде заета, за да те наглеждам? Ако искаш да помогнеш, вземи си гледната точка и отиди да погледнеш как е Кимбърли Стар.
Остави го на ъгъла, без да се обръща. Нужно й бе да се съсредоточи и не й трябваше да я разсейва репортерът. „Сътрудничеството“ с него вече й идваше до гуша. А и какво беше онова на балкона? Да й се навре в лицето като в някоя реклама на парфюм от Венити феър, от онези, които ти обещават любовта, която животът просто не предлага. Добре, че сложи край на онзи романтичен кадър — ала се зачуди дали току-що не го е нахокала твърде грубо.
Когато се обърна да провери, първоначално не го видя. След това го зърна на половината път надолу по „Кълъмбъс“. Какво правеше клекнал зад онова сандъче за цветя? Все едно шпионираше. Тя прескочи оградата на една кучешка градинка и прекоси ливадата към него, подтичвайки. И тогава видя мъжът с бяла тениска и сини дънки да излиза от една кофа за боклук до задния вход на музейния комплекс. Хийт се засили. Пред нея Руук се изправи иззад сандъчето. Онзи го забеляза и се втурна по алеята за коли, изчезвайки в тунела за служебни автомобили. Ники Хийт извика, но Руук вече влизаше след заподозрения.
Тя изруга и прескочи оградата в другия край на кучешката градинка, затича се след тях.
2.
Стъпките на Ники Хийт бумтяха в ушите й, докато тичаше по бетонния тунел. Бе достатъчно широк и висок, за да могат камиони да пренасят експонати от и за двата музея в комплекса: Американския музей по естествена история и Центърът за Земята и Космоса „Роуз“, т.е. планетариума. Енергоспестяващите оранжеви лампи даваха добра видимост, ала стените се виеха непрестанно и й пречеха да вижда зад ъгъла. Също така не чуваше ничии други стъпки и след поредния завой разбра защо.