— Защо снощи сте отменил смяната си в Гилфорд?
Очите му бавно срещнаха нейните.
— Не разбирам въпроса.
— Прост е. Портиер сте в Гилфорд, нали?
— Да?
— Снощи сте се обадил на дежурния, Хенри, и сте му казал, че няма да го смените. Защо?
— Как така „защо“?
— Както го чувате. Защо?
— Е, казах ви вече, имаше токов удар. Знаете, че градът се превръща в лудница, когато угаснат лампите. Да не мислите, че ще излизам? Няма начин. Затова си отмених смяната. Защо го правите на такъв въпрос?
— Защото е извършена много крупна кражба и когато се случват неща извън нормалното, например нарушения в установения ред, включително служители, които не се появяват на работа, ми става много интересно. Това, Джералд, е важният въпрос. — Тя се втренчи в него и зачака. — Докажи къде си бил снощи и ще се ръкуваме, а аз ще ти отворя вратата на излизане.
Джералд Бъкли стисна ноздрите си между палец и показалец, повтори, а след това щипна въздуха, както Ники бе виждала да правят мнозина пристрастени към кокаина. Той затвори очи, постоя така няколко секунди и когато ги отвори, рече:
— Искам адвокат.
— Разбира се. — Задължена бе да покаже, че е разбрала молбата му, но искаше да чуе още от него. — Има ли нещо, за което мислиш, че ще ти е нужен адвокат? — Типът бе глупав, а и наркоман. Ако само продължаваше да говори. Ники знаеше, че може да го приклещи.
— Защо си си отменил смяната? В микробуса с обирджиите ли беше или твърде много си се страхувал, че ако се случи на твоята смяна, на следващия ден няма да можеш да се правиш на невинен?
— Нищо повече не казвам. — Мамка му, на косъм. — Искам адвокат. — Той скръсти ръце и се облегна назад. Ники обаче имаше резервен план. Силата на гумената топка.
След пет минути стоеше с Очоа в кабинката за наблюдение.
— С Роули къде го сложихте?
— Нали знаеш пейката до стълбището, близо до отдела по Обществени въпроси?
— Идеално — каза тя. — Ще го направя след две минути.
Очоа излезе от кабинката, за да заеме мястото си, а Ники се върна в стаята за разпит.
— Намерихте ли ми адвоката?
— Свободен си. — Той я изгледа с недоверие. — Наистина, може да си вървиш.
Бъкли се изправи и тя му отвори вратата. Когато Ники излезе с Бъкли във външния офис, не погледна към Обществени въпроси, но отличаваше Очоа и Роули, които пречеха на Бъкли да вижда седналия на близката пейка рокер Док. Идеята беше Док да види Бъкли, а не обратното. На стълбите Ники разположи портиера така, че да е с гръб към Док, и спря.
— Благодаря, че дойдохте, г-н Бъкли — рече тя, достатъчно силно. Зад Бъкли Роуч се разделиха. Тя се престори, че не забелязва как рокерът проточва шия.
Когато видя безпокойството на лицето на Док, тя поведе Бъкли за лакътя и заедно с него заслиза по стълбите. Остави го да стигне до края, а тя се върна нагоре. Отново на висок глас му рече:
— И ви благодаря за съдействието. Знам, че е трудно, но направихте каквото е редно.
Бъкли я погледна, като че ли е луда, и бързо се изнесе.
Нещата с Брайън „Док“ Даниълс продължиха доста различно, когато го върнаха за разпит. Ники вече седеше, когато Роуч го въведоха. Той я заоглежда, вероятно опитвайки се да прочете нещо в лицето й.
— Какво става? Какво ви каза оня?
Хийт не отвърна. Кимна на Роули и Очоа, които излязоха. Над помещението се спусна мъртвешка тишина.
— Хайде де, какво каза?
Ники демонстративно отвори една папка и се загледа в първата страница. Погледна над нея към Док и каза:
— Така, да уточним — смятате Джералд Бъкли за свой приятел? — Тя поклати глава и затвори папката.
— Приятел? Ха! Лъжец е и нищо повече.
— Така ли?
— Всичко ще каже, за да си покрие задника.
— Това често се случва, когато нещата загрубеят, Док. Хората започват да бутат от спасителната лодка приятели и роднини. — Когато назря моментът, Ники кръстоса ръце и се облегна назад. — Въпросът, предполагам, е кой от двамата ще плува с акулите?
Рокерът като че ли преценяваше нещо.
— Кажете ми какво е казал и ще ви кажа, ако са глупости.
— Да, точно така ще направя…
— Е, какво да правя? Да си призная?