Тя сви рамене.
— Да го наречем съдействие.
— Да бе, да.
— Док, ти решаваш. Но един умен човек би изпреварил събитията. Прокурорите ще искат глава за копието си. Твоята ли да бъде или тази на Бъкли? — Тя вдигна папката. Изправи се. — Може би умният днес е бил Бъкли. Ще се видим на изслушването.
Рокерът се замисли, но за кратко. Тръсна грива и каза:
— Добре, ето я истината. Никакви картини не сме крали. Когато влязохме, вече ги нямаше.
— Вярвам му — каза Роули. Беше се отпуснал в стола си, вдигнал крака на класьор за папки насред стаичката им.
Хийт стоеше пред бялата дъска и въртеше маркер из ръцете си.
— И аз. — Тя махна капачката и огради момента, когато е пристигнал микробусът, и кога е заминал. — Няма начин да са свалили всички картини за половин час. Дори Хенри да бърка и да е цял час — пак е невъзможно. — Тя остави маркера на алуминиевото прагче под дъската. — А и цяла сграда хора нито да ги види, нито да ги чуе? Глупости.
От стола си Руук вдигна ръка.
— Може ли да питам нещо?
— Давай.
— „Трябва да се поупражнявам“ — довърши Роули и се изхили. Ники потисна собствената си усмивка и кимна на Руук.
— Да не би Пен и Телър50 да се специализират и в кражби с взлом? Защото някой със сигурност е откраднал картините.
В другия край на стаята Очоа затвори телефона си и промълви:
— Божа майчице. — Оттласна се от бюрото си и столът му на колелца се понесе към останалите, спирайки пред Ники. — Това е голямо. Върнаха резултатите от онова Волво. — Зачете от тефтера си: правеше така, когато имаше важни новини и не искаше да обърка нищо. — Колата е регистрирана на Барбара Диърфийлд. Поразтърсих се за името, включително в отдела по изчезвания. Преди четири дни Барбара Диърфийлд е била обявена за изчезнала от работодателя си.
— Кой е той? — попита Хийт.
— Сотбис.
Ники изруга.
— Аукционната къща…
— Точно така — потвърди Очоа. — Мъртвата е била оценител на картини.
14.
Роули се върна, увесил на показалеца си спортното си горнище. От пот синята му риза бе потъмняла с няколко допълнителни нюанса.
— Нося подарък от Сотбис.
Ники стана от бюрото.
— Много обичам подаръци. Какво е, картина Уинслоу Хоумър51? Магна Карта52?
— По-хубаво. — Подаде й сгънат лист. — Разрешиха ми да принтирам една страница от календара на Диърфийлд. Извинявай, че така съм го омачкал. Влажността отвън е звяр.
Ники хвана листа така, сякаш можеше да пипне някоя гнусна болест от него.
— Влажен е.
— Само от пот.
Докато тя го разгъваше и четеше, Очоа се завъртя на стола си и покри с длан телефона си.
— Човече, никога не съм виждал някой да се поти като теб. Стисне ли ти човек ръка, все едно стиска задника на Спондж Боб53.
— Очоа, струва ми се, че такива неща не се казват на глас, човек може да си извади погрешни изводи.
— Руук се надвеси над рамото на Ники, за да прочете листа в ръцете й.
— Добре, имаме… — На Ники й се стори, че Руук е застанал твърде близо, така че му подаде страницата и увеличи дистанцията между тях. — Имаме потвърждение, че в сутринта, преди да загине Матю Стар, Барбара Диърфийлд е имала уговорка в апартамента му.
— Същата сутрин, преди и тя да загине — добави Руук.
— Много вероятно. Още чакаме потвърждение от съдебните патолози, но да кажем, че можем да сме относително сигурни. — Ники внимателно нанесе часа на уговорката между Диърфийлд и Стар в хронологията на дъската.
— Няма ли да нанесеш и смъртта й? — попита Руук.
— Не. Сигурни сме, но само относително.
— Да. — И добави: — Ти, може би.
Роули даде подробности, които бе научил от колегите на жертвата. Целият офис на Сотбис бил в шок и ужас от новините. Когато някой изчезне, човек се надява на най-доброто, но новините потвърдили най-лошите им опасения. Барбара Диърфийлд се разбирала добре с колегите си, по всичко личало, че е стабилен човек, обичала работата си, животът й извън нея бил пълноценен — деца в колеж, вълнуваща ваканция до Нова Зеландия, запланувана със съпруга й.
— На мен ми звучи добре — каза Роули. — Там е зима. Без неприятно потене.
— Е, провери семейство, приятели, евентуални любовници, за да покрием всички варианти, макар че интуицията ми не ме води натам. А ти?
52
Магна Карта — британска харта, написана през 1215 г., и обновена десетилетия след това. Едни от най-важните исторически британски правни документи. — Б.пр.
53
Спондж Боб — главният герой от едноименния анимационен сериал, наподобяващ кухненска гъба, живее в ананас на дъното на океана заедно с домашния си любимец, охлюва Гари, който мяука като котка. — Б.пр.