— Как е така?
— Затворете телефонните линии. Имаме победител.
Ръката на Поченко изпълваше екрана. На нея — нелош кадър на пръстена, който Лорън й показа в депото.
— Принтирай ми го, цар Роули.
Минути по-късно добави снимката към непрекъснато растящата поредица образи на бялата дъска. Руук се подпираше на стената и ги наблюдаваше. Вдигна ръка.
— Разрешено ли ми е да питам нещо?
— Руук, винаги предпочитам въпрос пред опитите ти за оригиналничене.
— Значи може. — Той пристъпи до дъската и посочи снимките от аутопсията на Матю Стар. — Какво точно каза приятелката ти трупояд за синините и пръстена?
— Има си име, Лорън, и не е трупояд, а съдебен патолог. А каза, че синините по торса му носят отпечатък от пръстена, с изключение на една. Виж. — Тя му показа. — Синини с пръстена: тук, тук, тук, и тук.
Руук на свой ред посочи една синина.
— Тази обаче е от същата ръка и няма следа от пръстен.
— Може да го е махнал — рече Ники.
— Извинете, ъ, детектив, но кой сега си измисля теории? — намеси се той. Ники поклати глава. Мразеше, че е толкова сладък. Донякъде. Той продължи: — Поченко е носел пръстена, когато двамата с Майрик са наминали да „убедят“ Стар да си плати дълга, нали? — Руук пусна няколко крошета във въздуха. — Бум, бум, бум. Накарай Роули пак да се разрови из записа и се хващам на бас, че на излизане Поченко още носи пръстена.
Хийт повиши глас:
— Роули?
— Мразя те — отвърна детективът и презареди записа, за да провери.
— Когато си тръгват, оценителката идва за срещата си и си тръгва. Теорията ми е следната — каза Руук. — Тази синина тук, без пръстена, е от по-късно, когато същия следобед Поченко се връща, за да убие Матю Стар. Преди това руснакът е изгубил пръстена в схватката с Барбара Диърфийлд.
Хийт прехапа устни и се замисли.
— Всичко звучи добре, дори много вероятно.
— Е, не дадох ли достатъчно добро обяснение за това кога е убита Диърфийлд?
— О, за това съм съгласна с теб. Но пропускате нещо още по-важно, г-н репортер.
— Кое?
— Голямото „защо“. Ако между двете убийства има връзка, защо Поченко е убил първо Диърфийлд? Така ще разберем мотива. След това просто го проследяваме и обикновено откриваме убиеца.
Руук погледна първо дъската, след това нея.
— Да знаеш, че Мик Джагър никога не ме е карал така да си напъвам мозъка.
Тя обаче почти не го слушаше. Вместо това наблюдаваше Очоа, който тъкмо влизаше.
— Дадоха ли? — попита Ники. Очоа вдигна няколко сгънати листа. — Отлично.
— Какво става? — неразбиращо рече Руук.
— Някои чакат да им дойде влакът, аз чакам да ми дойдат заповедите за обиск. — Хийт взе чантата си от бюрото. — Ако обещаеш този път да си послушен, ще ти дам да дойдеш и да гледаш как арестувам някого.
Хийт и Руук изкачиха стъпалата до втория етаж на полусринатия блок и тръгнаха по коридора. Постройката бе в Хелс кичън54, от червеникавокафяв пясъчник, а някой явно бе решил, че й трябва само боя, защото всичко по нея, макар и разпадащо се, бе пребоядисано. По това време на деня във въздуха тегнеха миризмите на дезинфектант и готвено. Жегата правеше така, че миризмата почти можеше да се докосне.
— Сигурна ли си, че е тук? — прошепна Руук. Дори така гласът му проехтя като в катедрала.
— Напълно — отвърна тя. — Цял ден го наблюдаваме.
Ники спря пред номер 27. Месинговите цифри отдавна и многократно бяха пребоядисвани. Ники обхвана кръста му и го премести настрани.
— В случай, че онзи стреля. Не си ли гледал риалити предавания за полицаи? — Тя застана от другата страна на вратата. — Стой в коридора, докато не ти дам знак, че всичко е наред.
— Можеше да изчакам в колата.
— Още имаш тази възможност.
Той прецени, направи малка крачка назад и се облегна на стената, скръстил ръце. Хийт почука.
— Кой е? — дочу се отвътре приглушен глас.
— Нюйоркска полиция. Джералд Бъкли, отвори вратата, имаме заповед за обиск. — Ники преброи до две, завъртя се и изби с шут вратата. Извади пистолета, влезе и завъртя рамо, за да посрещне олюлялата се на пантите си врата. — На място, веднага!
Зърна изчезващия в коридора Бъкли. Увери се, че всекидневната е чиста, преди да го последва, и докато успее да влезе в спалнята, той вече бе с единия крак вън от прозореца. През завесите се виждаше Очоа, който го чакаше на пожарната стълба. Бъкли спря и понечи да се върне вътре. Ники го изненада, като му помогна да влезе, дръпвайки го за яката с едната ръка, докато с другата прибираше пистолета.
54
Квартал в Манхатън, известен до началото на 90-те като дом на семейства от работническата класа. През последните 20 години, благодарение на централното си разположение, става все по-привлекателен за по-заможни обитатели, особено актьори, поради близостта си до Бродуей, както и до филмовата и Театралната школа Actor’s Studio. — Б.пр.