— Трябва да призная, че изглеждате точно както си ви представях.
— Тя мисли, че в статията съм те описал като джентълмен от Стария свят — додаде Руук.
— О, моля ви, този овехтял етикет. — Каспър се обърна към нея. — Нищо не струва, повярвайте ми. На моята възраст определението за джентълмен включва основно това да се сетиш да се обръснеш след ставане. — На светлината на лампите бузите му гладко светеха. — Но представител на гордата полицейска гвардия на Ню Йорк няма време просто да се отбие на посещение. И понеже не нося белезници и никой не ми чете правата, бих предположил, че миналото ми все пак не ме е застигнало.
— Не, нищо подобно — каза тя. — А и знам, че сте пенсиониран. — Той отговори с леко свити рамене и отвори едната си длан, може би с надеждата да я убеди, че си остава крадец и фин майстор на взлома. И всъщност, успя да я накара да се зачуди.
— Детектив Хийт разследва кражба на картини — каза Руук.
— Според Руук вие сте човекът, с когото бих могла да говоря за крупни продажби на изобразително изкуство в града. Били те легални, или не.
Той отново сви рамене и помахна подканящо с ръка. Ники реши, че човекът е прав. Заговори по същество.
— По време на токовия удар някой е влязъл с взлом в Гилфорд и е откраднал цялата колекция на Матю Стар.
— О, страхотно. Да наричате онзи превъзнесен миш-маш „колекция“. — Той се поразмърда и прекръстоса кокалестите си колене.
— Значи знаете за какво става дума — каза тя.
— От това, което знам, не е толкова колекция, колкото вулгарна салата от картини.
Хийт кимна.
— И други споделят мнението ви. — Подаде му плик. — Това са снимки на колекцията, правени от оценител в Сотбис.
Каспър ги прегледа с неприкрито презрение.
— Кой събира на едно място Дюфи и Северини? Защо не вземе да добави и тореадор или клоун върху черно кадифе?
— Задръжте ги. Надявах се да ги прегледате и евентуално да ги покажете на други, та да ме уведомите, ако някой се опита да продаде част от тях.
— Сложна молба — отвърна Каспър. — И от едната, и от другата страна на уравнението може да има мои приятели.
— Разбирам. Купувачът не ме вълнува особено.
— Разбира се. Искате крадеца. — Той прехвърли вниманието си върху Руук. — Времената не се менят, Джеймисън. Все така търсят този, който поема целия риск.
Руук отговори:
— Разликата тук е, че извършителят вероятно не просто е откраднал картините. Намесено е убийство, навярно две.
— Не сме сигурни — каза Хийт. — За да сме честни.
— Гледай ти. Прям полицай. — Елегантният стар крадец изгледа Ники дълго и преценяващо. — Добре тогава. Познавам неколцина неортодоксални търговци на картини, които биха могли да са от помощ. Ще поразпитам, като услуга към Джеймисън. А и няма да ми навреди да демонстрирам добра воля пред жандармерията.
Ники се наведе да си вземе чантата и понечи да му благодари, но когато вдигна глава, него го нямаше.
— Какви ги приказва? Още знае как да изчезва.
Ники стоеше пред микровълновата печка в стаята за почивка в управлението и наблюдаваше през прозорчето как се върти картонената кутия с пържен ориз и свинско. Не за пръв път се замисли колко време прекарва в тази сграда, взряна в най-различни прозорци, докато чака нещо да се случи — да проговори някой заподозрян, да се притоплят огризките от обяда.
Таймерът прозвъня и тя извади пушещия картон, на който от няколко страни с големи букви и много удивителни бе написано името на детектив Роули. Ако му е било толкова важно, е щял да си го вземе вкъщи. Това пък я върна към друга стара тема — бляскавия полицейски живот. Да приключиш работния ден с още работа, да вечеряш с останките от чужда храна.
Руук, разбира се, трябваше да й измоли една вечер заедно. Очевидното предимство на щедрото му предложение за среща с Каспър бе, че си тръгнаха оттам точно навреме за вечеря, а дори в горещата, влажна нощ нямаше нищо по-добро от външните места на бар-грил Боут Бейсин с няколко кошници бургери и пълна с ледени стърготини и бира „Корона“ поцинкована кофа, че и гледка към катерите по Хъдсън в добавка.
Тя му каза, че има среща. Когато чертите на лицето му се запренареждаха смутено, тя му каза, че срещата й е с бялата дъска в управлението. Ники не искаше да го изтезава. Всъщност, искаше, но не така.