Тя бавно кимна.
— Г-жа Кимбърли ми каза, че ще искате, когато и се обадих да й кажа, че ще идвам.
Ники наостри уши.
— Да не би да те предупреди да не говориш за това?
— Не, каза да говоря каквото реша.
— Така ли каза?
Детегледачката се изкиска и тръсна русата си глава, тъй че косата й се разпиля пред лицето.
— Всъщност каза, че няма значение, защото полицаите били некадърни и да го лапали. — Агда долови липсата на веселие у Ники и се намръщи преувеличено в опит пак да добие сериозен вид. — Казва каквото си ще, г-жа Стар.
И получава каквото си ще, помисли си Хийт.
— Откога работиш за нея?
— Две години.
— В какви отношения сте?
— О, може да е корава. Изведнъж, без нищо, ще ми викне, „Агда, заведи Матю оттук в парка“ или пък почуква на вратата ми, където спя, през нощта, „Агда, на Матю му стана лошо и повърна, ела да почистиш.“
— Онзи ден г-жа Стар и синът са напуснали града.
— Точно така, отидоха на вилата на д-р ван Пелдт в Уеспорт. В Кънектикът.
— Не си тръгнала с тях. По-късно ли си отишла или пък сте се срещнали на централната гара?
Агда поклати глава отрицателно.
— Аз не отидох с тях.
— Какво прави?
— Прекарах нощта при приятел в университета на Ню Йорк.
Хийт записа „НЙУ“ в тефтера си и продължи:
— Това необичайно ли е? В смисъл, ако г-жа Стар ти тропа нощем по вратата, за да се грижиш за сина й, сигурно те взима и извън града.
— Това е вярно. Обикновено с тях отивам по ваканции и пътувания, за да има време за себе си и да не я занимава синът й.
— Но не и онзи ден. — Ники стигна до натрапчивия въпрос. — Имаше ли причина да не иска да е с теб? — Изгледа я остро и довърши: — Някаква причина г-жа Стар да не те иска наблизо?
— Не, останах, само за да наблюдавам доставката на пианото. Искаше Мати да стане от компютъра и да има малко култура и му купи роял. Много е красив. Когато го извадиха от сандъка, почти припаднах. Сигурно струва състояние.
Скръбта приема много форми, помисли си Ники.
— Разкажи ми за връзката си с Матю Стар.
— Ами, каквото може да очаквате. Харесва ме, но ми се кара, когато му казвам да си ляга или му изключа анимационните филмчета, за да дойде на вечеря. — Тя повдигна вежди питащо. — Нали това искахте да знаете?
Детектив Хийт си напомни, че срещу нея не стои шведският поет-нобелист.
— Благодаря ти, а сега нека те питам за големия Матю Стар. Какви бяха взаимоотношенията ти с него?
— А, те бяха много хубави.
— По какъв начин?
— Ами, беше много мил с мен. Г-жа Стар щрака с пръсти и почва с „Агда, направи това, направи онова“ или „Агда, запуши му устата, имам йога.“
— Агда, да се върнем на г-н Стар.
— Господинът беше винаги много мил. Когато тя ми вика, той ме успокоява. Плащаше ми допълнително, водеше ме на вечеря в свободните ми вечери. Или ме водеше да пазаруваме дрехи, или… Ето, подари ми този часовник.
— Г-жа Стар знаеше ли за това?
— О, твертьом57, не. Матю казваше да си остава между нас.
Ники, изумена от безхитростната прямота на Агда, реши да не спира.
— Връзката ви беше физическа?
— Разбира се.
— В какво отношение?
— Масажираше ми раменете, за да ме успокоява от викането на жена му. Понякога ме прегръщаше и ми галеше косата. Много ме успокояваше. Беше много нежен.
— На колко години си, Агда?
— Двайсет и една.
— С Матю Стар спали ли сте заедно?
— Да правим секс? Скит вей!58 Не би било благоприлично.
В стаята за наблюдение явно бе имало неблагоприлични шегички и мъжкарско бъзикане, което продължи и в стаята на екипа.
— Какво мислите за Агда? — попита Роули.
Руук помисли и каза:
— Като шведска мебел е. Много е красива, но й липсват някои чаркове.
— Любимото ми беше — добави Очоа, — когато разказа как онзи я е прикотквал най-нагло под носа на жена си, обаче не били правили секс, защото щяло да е неблагоприлично.
— Вика му се прикотквус интеруптус — обади се Роули от машината за кафе. — Агда явно е била то една от сделките, които Матю Стар не е могъл да приключи, преди да умре.
Руук се обърна към Ники.
— Да не повярваш, че идва от родината на Нобеловите награди. Каза ли ти нещо полезно?