Выбрать главу

— Не си ли губиш времето? Този тип няма да ти каже нищо. Особено с оня свой женски костюмиран паразит.

Ники го възнагради със самодоволна усмивка.

— Това беше вчера в стаята за разпит. Днес ще поставим малко представление.

— Какво представление?

— Пиеса. — Тя превключи на елизабетински акцент: — „Сцената! Със нея ще впримча аз душата на злодея!“59 — И добави: — Злодеят е Бъкли.

— Наистина си искала да бъдеш актриса, нали?

— Може би съм — каза Ники. — Ела и наблюдавай.

Хийт, Роуч и Руук чакаха в коридора на Офиса на главния патолог в Кипс бей, когато пазачите от затвора докараха Джералд Бъкли, следван от адвокатката си.

Ники го огледа.

— Гащеризонът ви отива, г-н Бъкли. Райкърс60 оправдава ли си репутацията?

Бъкли извърна глава от Хийт като куче, което се преструва, че не то е натворило прясната фъшкия върху новия килим. Адвокатката му пристъпи между тях.

— Посъветвала съм клиента си да не отговаря на повече въпроси. Ако имате издържан случай, представете го. Но без повече разпити, освен ако нямате много време за губене.

— Благодаря ви. Няма да има разпит.

— Няма ли?

— Точно така. — Детективът изчака Бъкли и жената да си разменят объркани поглед и каза: — Елате насам.

Ники водеше, а останалите я следваха, най-отзад — Роуч и Руук. Влязоха в стаята за аутопсии, където Лорън Пери стоеше до стоманена маса с чаршаф върху нея.

— Хей, какво правим тук? — попита Бъкли.

— Джералд — каза адвокатката и присви устни. Обърна се към Ники. — Какво правим тук?

— Плащат ли ви за това? Да повтаряте каквото казва той?

— Искам да знам защо завлякохте клиента ми тук.

Ники се усмихна.

— Имаме нужда да идентифицира едно тяло. Мислим, че ще е способен.

Бъкли се приведе до адвокатката и успя да промълви:

— Не искам да гледам никакви… — когато Ники даде знак на Лорън да вдигне чаршафа и да разкрие трупа.

Тялото на Вити Поченко още бе облечено, както го бяха намерили. Ники бе позвънила на приятелката см предварително, за да обсъдят декора. Лорън бе на мнение, че видът „чисто гол, готов за дисекция“ би имал несъмнено по-силен ефект, ала Хийт успя да я убеди, че пресъхналото езеро кръв на бялата му тениска по-добре илюстрира случилото се, затова се спряха на втората презентация.

Руснакът лежеше по гръб, с отворени очи за максимален ефект, зениците разширени докрай — черен прозорец към вътрешността на лишената от душа мъртва черупка. Лицето му бе обезцветено, с изключение на няколко лилави петна по едната челюст, където кръвта се бе оттекла, докато е лежал отпуснат настрани на пейката. Отвратително обгаряне с цвета на оранжев карамел покриваше едната страна на лицето му.

Кръвта се дръпна от бузите и устните на Джералд Бъкли — лицето му бе на около два нюанса от бледност на Поченко.

— Детектив Хийт, ако позволите да се намеся — каза Лорън. — Мисля, че установих калибъра на оръжието.

— Извинете ни за момент — рече Ники. Той плахо пристъпи към вратата, а невярващият му поглед не се отделяше от трупа. Очоа препречи пътя му и Бъкли спря, преди да се докоснат.

Остана на място, ококорен. Адвокатката намери стол и се настани под прав ъгъл спрямо сцената на действие. Ники надяна чифт ръкавици и се присъедини към патоложката край масата. Лорън постави вещи пръсти върху черепа на Поченко и леко го завъртя, за да покаже дупката от куршум зад едното ухо. На лъскавата маса под раната се събра локвичка мозъчна течност и когато я видя, Бъкли изстена тихо.

— След реконструкцията на изстрела направих сравнителни измервания и балистични справки.

— Двадесет и пети? — попита Ники.

— Двадесет и пети.

— Много малък калибър като за толкова едър мъж.

Патоложката кимна.

— Но малокалибрен куршум право в мозъка може да е много ефективен. Всъщност, един от пистолетите с най-голям коефициент на ефикасност с един изстрел е Уинчестър Екс 25. — В металната тавичка на везната се виждаше отражението на Бъкли, който всячески се мъчеше да подслуша разговора. — Амунициите са изработени на принципа на кухите куршуми, но кухината е пълна със стоманени сачми, за да подпомогнат разпръскването на куршума, попаднал в тялото.

— Леле. Когато е влязло в мозъка му, е било като удар с чук по тиган с яйца — подметна Роули. Бъкли го изгледа с разширени от страх очи, затова детективът добави още едно сравнение: — Като лого на рок концерт.

вернуться

59

Последната реплика от второто действие на „Хамлет“, изречена от датския принц по повод пиесата, с която ще изобличи злодеянието на чичо си Полоний. Превод: Валери Петров. — Б.пр.

вернуться

60

Райкърс — главния затворнически комплекс в Манхатън. — Б.пр.