— Съвсем вярно — отбеляза Лорън. — Ще знаем повече, когато отворим мозъка му и се поразтърсим, но ако трябва да залагам, бих казала, че ще намерим един от гореописаните.
— Но толкова малък пистолет значи, че извършителят е знаел, че ще му се отдаде възможност да свърши работата отблизо.
— Разбира се — съгласи се Лорън. — Определено са знаели защо са там. Малокалибрено оръжие. Скрива се лесно. Жертвата не го очаква. Би могло да е навсякъде и по всяко време.
— Пук — каза Очоа.
Бъкли проскимтя и трепна.
Хийт прекоси стаята до него, без и за миг да скрива от полезрението му трупа. Портиерът бе като риба на сухо — отваряше уста, но не издаваше и звук.
— Можете ли да идентифицирате със сигурност този мъж?
Бъкли се оригна и за миг на Ники й се стори, че ще повърне върху нея, но не го стори и като че ли това му помогна да продума:
— Как е успял някой да стигне до… Поченко?
— Хората, свързани с този случай, умират, Джералд. Сигурен ли си, че не искаш да ми дадеш име, за да спрем това, преди да последваш мъртъвците?
Бъкли не можеше да се вземе в ръце.
— Беше звяр. Когато му виках Терминатора, той се смееше. Никой не можеше да го убие.
— Някой го е убил. Един изстрел в главата. Обзалагам се, че знаеш кой. — Тя преброи наум до три и продължи: — Кой те нае да откраднеш колекцията?
Адвокатката стана.
— Не отговаряй.
— Може би не знаеш кой е — каза Ники. Нехайният й тон звучеше по-заплашително от строгостта или викането, защото предполагаше, че скоро Бъкли няма да й е интересен. — Мисля, че си гоним опашките. Мисля да те пуснем под гаранция. Да премислиш нещата извън затвора. Да видим колко ще изтраеш.
— Това сериозно предложение ли е, детектив? — попита жената.
— Очоа? Дай ми ключовете за белезниците му.
Зад Бъкли Очоа разклати връзка ключова и Бъкли се сви и прибра рамене, все едно очакваше да изплющи камшик.
— Нали това искаш, Джералд?
Мъжът се олюляваше на място. Между небцето и езика му се точеха слюнки.
— Какво… — Бъкли преглътна. — Какво е станало с…? — Той посочи на лицето си мястото, където бе обгорен Поченко.
— О, това го направих аз — каза Ники също толкова нехайно. — Изгорих го с нажежена ютия.
Лорън кимна утвърдително. Погледът на Бъкли прескочи няколко пъти между трупа и Хийт.
— Добре.
— Джералд — обади се адвокатката, — мълчи.
Той се обърна към нея.
— Мълчи ти. — Върна поглед върху Ники и тихо, примирено продума: — Ще ви кажа кой ме нае.
Ники се обърна към Руук.
— Нали ще ни извиниш? Ще трябва да останеш навън, докато с г-н Бъкли говорим.
18.
По пътя обратно Ники нямаше нужда да се обръща, за да знае, че на задната седалка Руук се мръщи. Умираше си обаче да погледне, защото настроението му щеше само да допринесе за нездравото й удоволствие.
Очоа, който седеше до него, рече:
— Хей, градски, да не ти прилошава от возенето?
— Не — каза Руук. — Освен ако не съм пипнал нещо, докато висях в коридора, за да можете вътре да разпитвате Бъкли.
Хийт толкова много искаше да се обърне.
— Е гаси пиесата. Изритахте ме преди последната сцена.
Роули спря на светофара на Седмо авеню и каза:
— Хей, когато някой заподозрян ще говори, пред колкото по-малко хора говори, толкова по-добре. Особено ако си журналист, по-добре да те няма.
Ники се облегна на седалката и погледна през прозореца, за да види какво показва големия електронен термометър пред Медисън скуеър гардън. Тридесет и шест градуса. Каза:
— А и ти сигурно знаеш кого е посочил Бъкли, нали?
— Кажи ми и ще ти кажа.
Всички се изхилиха.
Руук изсумтя.
— Откога се гаврите с мен като в някое университетско братство?
— Не е вярно — отвърна тя. — Искаш да движиш с детективите, нали? Прави каквото правим и мисли като детектив.
— Но не и като Роули — добави Очоа. — Той не мисли както трябва.
— Даже ще ти подскажа — продължи Ники. — Какво знаем? Знаем, че картините са били фалшификати. Знаем, че когато екипът на Бъкли е пристигнал, ги е нямало. Да давам ли нататък, или се сети?