Светна зелено и Роули подкара колата.
— Оформя ми се теория — каза Руук.
Най-сетне, тя метна ръка през облегалката и се обърна към него.
— Това не ми звучи като име.
— Добре, де, добре. — Той направи пауза и изтърси: — Агда. — Руук зачака реакция, но получи само празни погледи, затова запълни мълчанието. — През онзи ден е имала пълен достъп до апартамента. А и мислех за разпита й. Не ми се връзва позата на наивна детегледачка и невинните масажи на врата. Това момиче е спяло с Матю Стар. Мисля, че я е зарязал като всички други любовници, само че му е набрала достатъчно, за да иска отмъщение.
— И Агда е уредила да го убият? — попита Ники.
— Да. И е откраднала картините.
— Интересно. — Тя се позамисли. — Предполагам, имаш теория и как е убила Диърфийлд и как е измъкнала картините.
Очите на Руук се откъсната от нейните и се зареяха в обувките му.
— Не съм запълнил всяка дупка, това е само теория.
Тя огледа колегите си.
— Да, процес е. Разбираме.
— Е, прав ли съм?
— Не знам, прав ли си? — После се обърна напред, за да не види усмивката й.
Руук и Роуч трябваше да подтичват, за да насмогнат на крачките на Хийт, когато се върнаха в управлението. Още когато влязоха в стаичката си, Ники се насочи към бюрото и отвори чекмеджето с папките.
— Така, сега разбрах — започна Руук зад гърба й. — Кога Агда е започнала работа при Стар?
— Преди две години. — Хийт не си направи труда да го погледне. Бе заета да преглежда поредица от снимки в една от папките.
— А кога е била продадена онази картина според Каспър? Точно така, преди две години. — Руук пак зачака, ала тя все така търсеше в тестето снимки. — А Агда е измъкнала картините от Гилфорд, защото не работи сама. Мисля, че може да е част от банда крадци и фалшификатори. Международна.
— Аха…
— Млада е, хубава е, намества се в домовете на богатите и има достъп до произведения на изкуството. Тя е вътрешният им човек. Вътрешната им жена. Вътрешната детегледачка.
— И защо международна банда ще направи глупостта да краде фалшификати?
— Когато ги е откраднала, не са били. — Той кръстоса ръце, доволен от умозаключението си.
— Разбирам — отвърна Хийт. — А не смяташ, че биха забелязали собствената им бавачка да изнася картини? Или пък празното място на стената?
Той пак се замисли и накрая даде на заето.
— За всичко имаш въпрос, а?
— Руук, ако ние не пробиваме дупки в теориите си ще го сторят адвокатите. Затова ни трябва добре подплатено разследване.
— Не го ли направих току-що?
— Забележи, че аз не съм спряла. — Намери нужната й снимка и я пусна в един плик. — Роуч.
Роули и Очоа приближиха.
— Взимате колата и се разхождате извън града с тази снимка на Джералд Бъкли. Отидете на онова място, което се споменава в патологията. Не би трябвало да го намерите трудно. Покажете снимката, вижте дали ще има попадения и ви искам обратно тук, пронто.
— Излет извън града? Как съм го пропуснал? О, да, защото не бях там — каза Руук. — Нека позная. Ще проверите дали Агда е излъгала, че е била в Ню Йорк, и дали не е била другаде с картините?
— Роули, имаш ли карта?
— Не ми трябва.
— Не, но на Руук му трябва — каза Хийт. — Сериозно се е разработил.
След като Роули и Очоа си тръгнаха, тя прибра папката. Руук още се спотайваше край нея.
— Какво ще правим?
Ники му посочи стол.
— Ние? Ние, което ще рече „ти“, ще си паркираш задника, носителю на Пулицър, и няма да ми се пречкаш, докато издействам няколко заповеди от съда.
Руук седна.
— Заповеди за арест? В множествено число? — Заповеди за обиск, в множествено число. Трябват ми две, както и заповед за подслушване. — Тя погледна часовника си и изруга шепнешком. — Преполовихме деня, а ми трябват за вчера.
— Ъм, вярвам, че мога да съм ти от помощ, ако бързаш.
— Не, Руук.
— Лесна работа е.
— Казах не. Не се меси.
— Преди се намесих.
— След като не ме послуша.
— И ти набавих заповед за обиск. — Огледа се, за да е сигурен, че наоколо няма хора, и сниши глас. — След онази нощ, не сме ли вече на друг етап?
— Недей. Да започваш.
— Нека ти помогна.
— Не. Няма да звъниш на съдия Симпсън.